Двамата паднаха на тревата, той притисна към себе си Ив. Тя потръпваше от невъобразимото удоволствие и нашепваше:
— Побързай, побързай! — Усети устните му върху гърдата си, сетне той нежно захапа зърното й. Ив задърпа панталоните му и впи пръсти в бедрата му. Рурк се задъхваше, разтърсван от безумна страст, подсилваща се от ноктите й, които драскаха гърба му. Ушите му бучаха, като че кръвта му беше приливна вълна, нахлуваща във вените му. Сграбчи бедрата на Ив, разтвори ги и проникна в нея. Тя изстена от удоволствие и отново захапа рамото му. Усещаше как Рурк пулсира в нея и я изпълва цялата след всеки тласък. Моментът на върховна наслада беше болезнен, но не задоволи страстта й, която сякаш нарасна още повече. Беше влажна и гореща, след всеки тласък мускулите й обгръщаха Рурк като в юмрук. Той вече не беше в състояние да спре, нито да разсъждава; обладаваше съпругата си както жребец се съвокуплява с кобила. Пред очите му бе паднала червеникава мъгла, не виждаше лицето на Ив, само я усещаше как тръпне под него, дочуваше прегракналите й стонове. Звуците отекваха в съзнанието му като напев от древността и караха кръвта му да закипи още по-силно.
Внезапно почувства, че губи контрол над себе си. Ускори ритъма като двигател, достигнал пределната си мощност, вкопчи ръце в бедрата на Ив и изригна. Жарката вълна на облекчение го погълна и той се задъха като удавник. За пръв път не знаеше дали Ив го е последвала в бездната на страстта.
С последни сили се претърколи на тревата и се просна по гръб, опитвайки да си поеме въздух. Облаците се бяха разкъсали и под сребристата лунна светлина двамата лежаха на тревата — изпотени, с разкъсани дрехи като единствените оцелели воини след ожесточена битка.
Ив тихо изстена, легна по корем и допря пламналото си лице до тревата, покрита с хладна роса. След миг прошепна:
— Божичко, какво беше това?
— При други обстоятелства бих го нарекъл „секс“. Но в момента… — Той с усилие отвори очи и продължи: — … не зная как да го назова.
— Струва ми се, че те ухапах.
Рурк постепенно започваше да се съвзема и едва сега усети болка в рамото си. Извърна глава и забеляза следите от зъбите й.
— Очевидно някой го е сторил. Твърде вероятно е да е твое дело. — Той замълча и впери поглед в една падаща звезда, която остави след себе си сребриста диря в тъмното небе. Хрумна му, че преди няколко минути самият той приличаше на комета, която лети към неизбежната си гибел. — Как се чувстваш?
— Не зная. Трябва да помисля. Главата ми все още се върти. Лежим на моравата… — колебливо промълви тя, — а дрехите ни са разкъсани. Сигурна съм, че имам отпечатъци от пръстите ти върху задните ми части…
— Постарах се да бъдат ясни — промърмори той.
Ив се изкикоти, после избухна в смях.
— Господи, погледни на какво приличаме!
— След секунда. Струва ми се, че още съм заслепен — усмихнато заяви той. Ив продължаваше да се кикоти. Косата й беше щръкнала, очите — помътнели, разкъсаните й дрехи бяха на петна от тревата, части от тялото й бяха покрити със синини. — В момента изобщо не приличаш на ченге, лейтенант.
Тя се претърколи и седна до него. Наклони глава и критично го огледа.
— И ти нямаш вид на преуспяващ бизнесмен. — Подръпна разкъсания му ръкав и добави: — Много си оригинален. Само се питам как ще обясниш всичко това на Съмърсет.
— Ще му кажа, че съпругата ми е хищна самка.
— Едва ли ще го изненадаш. Той отдавна е стигнал до същото заключение. — Въздъхна и погледна към къщата. Лампите на долния етаж светеха и сякаш ги подканваха да се приберат у дома. — Как да се промъкнем незабелязано?
— Ами… — Рурк откри разкъсаната й риза и я завърза около гърдите й, което я накара отново да избухне в смях. Двамата успяха да навлекат раздраните си панталони и се спогледаха. — Не мога да те занеса до колата — промълви той. — Надявах се ти да го сториш.
— Но първо трябва да се изправим.
— Съгласен съм.
Двамата останаха неподвижни, сетне, заливайки се от смях, се изправиха — олюляваха се като пияници и се подкрепяха взаимно.
— Ще оставим колата тук — предложи Рурк.
— Дадено. Ами дрехите и обувките?
— Зарежи ги.
— Прекрасна идея.
Кискайки се като деца, които са нарушили вечерния час, двамата бавно се изкачиха по стъпалата и отвориха вратата. Рурк й направи знак да пази тишина. Внезапно се дочуха бързи стъпки.
— Рурк, какво се е случило? — Съмърсет се втурна към тях. Невъзмутимото му изражение беше изчезнало. Лицето му се изкриви от тревога при вида на разкъсаните им дрехи и помътнелите им очи. — Нещастен случай ли е имало?