— Напротив, много щастлив. Връщай се в леглото, всичко е наред. — Той прегърна Ив през кръста и олюлявайки се, двамата се заизкачваха към втория етаж. Икономът стоеше като вкаменен и ги наблюдаваше със зяпнала уста. Изражението му достави огромно удоволствие на Ив, която продължи да се кикоти, докато влязоха в спалнята.
Без да се събличат, двамата се хвърлиха в леглото и потънаха в непробуден сън.
Седма глава
На следващата сутрин, няколко минути преди осем, чувствайки се все още леко замаяна, Ив влезе в кабинета, който Рурк й беше обзавел в дома им. Всъщност за нея това беше едновременно помещение за работа и един вид убежище — място, където можеше да остане сама. Рурк се беше постарал кабинетът да е точно копие на апартамента, в който живееше Ив преди сватбата им и с който тя се бе разделила с огромно нежелание.
Тук бяха събрани любимите й вещи, тук тя се чувстваше самостоятелна, необезпокоявана от никого. Когато Рурк заминаваше по работа, Ив никога не прекарваше нощта в спалнята им. Предпочиташе да подремне в специалния стол за отмора в кабинета си. Освен това в отсъствието на съпруга си избягваше да се възползва от услугите на Съмърсет и прибягваше до автоготвача.
Слънчевите лъчи проникваха през огромния прозорец, заемащ цялата стена зад гърба й. Ив се залови да систематизира предстоящите си задачи. Невъзможно бе да си позволи лукса да се заеме само със случая „Фитухю“, най-вече защото засега всички бяха убедени, че адвокатът се е самоубил. Ако до един-два дни не открие солидни доказателства в подкрепа на хипотезата си, ще се наложи да измести този случай на втори план.
Точно в осем на вратата се почука.
— Влизай, Пийбоди.
— Никога няма да свикна с чудесата на този дом — заяви младата полицайка. — Все едно, че се намирам в къща от онези, дето ги показват по архивните видеофилми.
— Трябва да помолиш Съмърсет да те разведе наоколо — разсеяно промърмори Ив. — Сигурна съм, че има стаи, в които още не съм влизала. Налей си кафе. — Тя кимна по посока на кухненската ниша и намръщено продължи да прелиства електронния си бележник.
Пийбоди се запъти към кухничката. Оглеждаше апаратурата, заемаща всички стени и се питаше как би се чувствала, ако можеше да си позволи да играе тенис с най-новия шампион от Уимбълдън, да танцува с холограма на Фред Астер или да предприеме виртуално пътешествие до дворците за забавления на планетата Риджис.
Все още замечтана, влезе в кухничката. Автоготвачът вече беше програмиран да приготви кафе. На нея й оставаше само да занесе двете чаши в кабинета. Изчака търпеливо, докато Ив продължаваше да си мърмори под носа, сетне отпи от кафето и възкликна:
— Господи, истинско е!
— Внимавай да не се разглезиш. Лично аз вече не мога да пия помията, която поднасят в полицейското управление. — Вдигна глава, забеляза смаяното изражение на сътрудничката си и се усмихна. Съвсем доскоро сама реагираше по същия начин на кафето, осигурено от съпруга й. Всъщност зяпваше от изумление всеки път, когато видеше Рурк. — Не е лошо, нали?
— Никога досега не съм пила истинско кафе. — Пийбоди отпиваше с неописуема наслада, сякаш чашата й съдържаше течно злато. В действителност цената на кафето се бе изравнила с тази на благородния метал след изсичането на тропическите гори и унищожаването на плантациите. — Прекрасно е.
— Разполагаш с цели трийсет минути да му се наслаждаваш. Междувременно не е зле да планираме стратегията си за деня.
— Наистина ли мога да си налея още? — Пийбоди притвори очи и вдъхна аромата на димящата течност. — Истинска богиня сте, лейтенант.
— Отдавна съм те помолила да си говорим на „ти“ — изсумтя Ив и посегна към видеотелефона, от който се разнасяше настойчиво бръмчене.
— Тук Далас — изрече рязко, после широко се усмихна. — Фийни, радвам се да те видя.
— Как се чувстваш като омъжена, малката?
— Поносимо. А ти, гений на електрониката, май си станал необичайно рано.
— Тук се е забъркала една каша… Неприятности с компютъра на шефа. Някакъв хитрец е направил страхотна беля, замалко да унищожи цялата система.
— Не думай! — Очите й се разшириха от изненада. Беше почти сигурна, че дори Фийни, който беше вълшебник в областта на електрониката, не би могъл да преодолее защитата и да проникне в главния компютър на полицейското управление.
— Да, ама си е точно така. Всичко е така объркано, че нямам представа кога ще го оправя — бодро заяви ирландецът. — Обаче исках да ти се обадя и да проверя какво се е случило с теб, след като не благоволи да ми се обадиш.
— Откакто се върнах на Земята, непрекъснато тичам насам-натам. Затрупана съм с работа.