— Дори да не си толкова заета, пак ще тичаш — такъв ти е характерът. Дочух, че разследваш смъртта на Фитухю.
— Точно така. Имаш ли някаква информация по въпроса?
— Не. Смарт се обзалага, че онзи пуяк сам се е накълцал и повярвай, че нито един от нас не е опечален от смъртта му. Мазникът много обичаше да се заяжда с ченгетата, призовани да дадат свидетелски показания. И все пак има нещо странно — две самоубийства за един месец.
— Две ли? — Ив наостри уши.
— Да. О, забравих, че по това време ти беше на сватбено пътешествие и беше заета да правиш мили очи на благоверния си. — Фийни повдигна рошавите си рижави вежди и обясни: — Преди две седмици един сенатор скочи от прозореца на Капитолия. Но защо ли се учудвам — политици и адвокати са от един дол дренки — пълни откачалки.
— Прав си. Моля те, при първа възможност препрати на служебния ми компютър всички данни относно това самоубийство.
— Какво, да не си решила да си правиш албум?
— Ами… чисто любопитство — разсеяно промърмори младата жена. Интуицията й подсказваше, че е попаднала на гореща следа. — Обещавам да те почерпя един обяд в служебната закусвалня.
— Дадено. Щом оправя тази бъркотия, ще ти изпратя желаната информация. И се обаждай по-често, чуваш ли? — Ирландецът прекъсна връзката.
Пийбоди продължаваше да пие кафето си на мънички глътки, но успя да проговори:
— Смятате ли, че има някаква връзка между Фитухю и самоубилия се сенатор?
— Адвокати и политици — замислено промълви Ив. — И автотронни инженери.
— Какво? — стресната попита Пийбоди.
— О, казах го ей така. — Началничката й поклати глава. — Просто ми хрумна нещо. — Изключи компютъра и взе чантата си. — Да вървим.
Сътрудничката й опита да прикрие разочарованието си от това, че не е успяла да си налее втора чаша кафе и тръгна редом с Ив, като подтичваше, за да я догони. След миг отбеляза:
— Мисля, че не е толкова странно двама души да се самоубият в различни градове, макар и в един и същи месец.
— Не са двама, а трима. Докато бяхме на „Олимп“, един млад инженер, Дру Матиас, се обеси. Опитай се да откриеш нещо, което би могло да ги свързва: хора, навици, учебни заведения, хобита. — Затича надолу по стълбите и разпалено заръкомаха.
— Не знам името на политика. Не обърнах внимание на рапортите за самоубийството във Вашингтон. — Пийбоди извади миниатюрния си персонален компютър и затърси необходимата информация.
— Матиас беше двайсетинагодишен и работеше за Рурк. По дяволите! — изруга Ив. Имаше неприятното предчувствие, че отново ще потърси помощта на съпруга си. — Ако някъде удариш на камък, обърни се към Фийни. Той моментално ще ти осигури всички данни, дори ръцете му да са оковани с белезници и да е пиян до козирката. — Тя отвори външната врата и избухна, когато забеляза, че колата й не е пред къщата:
— Дяволите да го вземат този Съмърсет! Сто пъти съм му казвала да оставя автомобила ми там, където съм го паркирала!
— Не го обвинявай напразно. — Пийбоди постави слънчевите си очила. — Колата ти е хей там — напряко на алеята.
— О, да. — Ив смутено се изкашля. Автомобилът си стоеше там, където го беше зарязала, а по тревата до него бяха разхвърляни разкъсани дрехи. — Да не си посмяла да ме разпитваш — скръцна тя със зъби и забута превозното средство по алеята.
— Нямаше да любопитствам — престорено наивно изрече Пийбоди. — Предпочитам да оставя всичко на въображението си.
— Млъквай!
— Слушам, лейтенант! — Пийбоди тихичко се изкиска и се качи в колата. Усмивката й помръкна при вида на вбесената й началничка, която натисна докрай педала на газта и автомобилът се стрелна по алеята.
Артър Фокс се беше изпотил. Над горната му устна бяха избили ситни капчици, издаващи притеснението му. Засега и това стигаше на Ив. Не се изненада, когато установи, че защитникът на Фокс работи в адвокатската фирма на Фитухю. Бе усърден младок, издокаран със скъп костюм, тесните ревери бяха окичени с модерни медальони.
— Сама разбирате, че клиентът ми е разстроен. — Адвокатът се опита да си придаде сериозно изражение. — Траурната церемония в памет на господин Фитухю ще се състои в един следобед. Избрала сте неподходящ момент за този разпит.
— Смъртта избира момента, господин Риджуей, и обикновено той е неподходящ. — Обърна се и продиктува на записващото устройство: — Разпит на Артър Фокс, относно случая „Фитухю, 30091“, провеждан от лейтенант Ив Далас. 24 август 2058 година, 9:36 часът. Моля, съобщете името си за протокола.
— Наричам се Артър Фокс.
— Господин Фокс, уведомен ли сте, че разговорът ни се записва?