— Да.
— Упражнихте ли правото си на защитник?
— Да.
— Уведомен ли сте за допълнителните ви права и за отговорностите ви?
— Да.
— Господин Фокс, имаме запис на изявленията ви относно случилото се в нощта, когато е починал господин Фитухю. Желаете ли да чуете този запис?
— Не е необходимо. Вече ви казах какво се случи. Какво повече искате?
— Например да обясните къде бяхте между 22:30 и 23:00 в нощта на… инцидента.
— Колко пъти трябва да ви го повтарям? Вечеряхме, гледахме някаква комедия, легнахме си и пуснахме телевизора точно когато предаваха късните новини.
— Да разбирам ли, че през цялата вечер не сте напускал дома си?
— Да, казах ви го вече.
— Вярно е. Записът потвърждава думите ви, ала делата ви им противоречат.
— Лейтенант, клиентът ми е дошъл тук доброволно. Не виждам причина да…
— Запазете аргументите си — нареди Ив, сетне отново се обърна към Фокс: — Напуснал сте сградата приблизително в 22:30 и сте се прибрал трийсет минути по-късно. Къде бяхте?
— Ами… — Фокс нервно задърпа сребристата си вратовръзка. — Излязох да се поразходя. Бях забравил.
— Нима?
— Бях объркан, смутен. Всъщност бях изпаднал в шок. — Копринената вратовръзка шумолеше между пръстите му. — Пък и защо да си спомням нещо толкова маловажно?
— Надявам се, че съм опреснила паметта ви. И тъй, къде отидохте?
— О, просто обиколих квартала.
— Върнал сте се с някакъв пакет. Какво имаше в него?
В този момент той разбра, че охранителните камери са предоставили неоспорими доказателства. Очите му гузно се застрелкаха, пръстите му замачкаха вратовръзката.
— Отбих се в един денонощен магазин и купих това-онова, най-вече безникотинови цигари. Понякога запалвам една-две.
— Много лесно ще проверим точно какво сте купил.
— Сънотворни! — избухна той. — Исках да спя тази нощ. Пушеше ми се. Какво, да не е забранено от закона?
— Не, но законът забранява да се дават неверни сведения на полицията.
— Лейтенант Далас! — прекъсна я адвокатът. В гласа му се долавяха нервни нотки. Ив разбра, че Фокс не е уведомил и него за излизането си. — Фактът, че моят доверител е напуснал за няколко минути жилището си, не е от решаващо значение за вашето разследване. Вярвам ще се съгласите, че ако човек открие любимия си мъртъв, със сигурност ще забрави маловажните подробности.
— Може би една-две, но не всички. Господин Фокс, пропуснахте да ми съобщите, че с господин Фитухю сте имали гостенка през онази фатална нощ.
— Лианор не е гостенка — сви устни Фокс. — Тя е… беше съдружничка на Фиту. Мисля, че трябваше да обсъдят някакъв въпрос, затова и отидох да се поразходя. Исках да останат насаме и да поговорят за работата си. — Дълбоко си пое въздух и добави: — Винаги постъпвах така — бе удобно за всички ни.
— Ясно. Сега твърдите, че сте излязъл от апартамента, за да оставите насаме приятеля си и съдружничката му. Защо в предишното си изявление не споменахте за посещението на госпожица Бастуик?
— Бях забравил за него.
— Нима? Съобщихте ни, че двамата с приятеля ви сте вечеряли, че сте гледали някаква комедия и че сте си легнали, но пропуснахте да ни уведомите за други събития. Какво още премълчахте, господин Фокс?
— Нямам какво повече да ви кажа.
— Защо сте бил разгневен, когато сте излязъл от сградата? Може би не ви е било приятно една красива жена, близка сътрудничка на господин Фитухю, да ви посещава в такъв късен час?
— Лейтенант, нямате право да намеквате… — започна защитникът.
Ив не благоволи да го погледне, а заяви с леден тон:
— Не намеквам, господин адвокат. Питам клиента ви дали е бил разгневен и разяждан от ревност, когато тичешком е напуснал сградата.
— Не тичах, а вървях! — Русокосият удари с юмрук по масата. — Не бях разгневен, нито пък съм ревнувал от Лианор. Непрекъснато се натискаше на Фиту, но той беше напълно безразличен към нея, в сексуално отношение.
— Значи госпожица Бастуик е проявявала интерес към приятеля ви. — Ив повдигна вежди. — Навярно това ви е вбесило, Артър. И нищо чудно, след като сте знаел, че Фиту си пада еднакво по мъже и по жени, знаел сте, че двамата работят заедно през цялата седмица; отгоре на всичко тази въртиопашка се осмелявала да се натрапва в собствения ви дом. На ваше място бих я удушила.
— Фиту мислеше, че ситуацията е безкрайно забавна — изтърси Фокс. — Ласкаеше го мисълта, че толкова млада и красива жена се опитва да привлече вниманието му. Избухваше в смях, когато започвах да се оплаквам от нея.
— Присмивал ви се е, така ли? — съчувствено попита Ив. Знаеше как може да го предизвика. — Навярно сте полудявал от ревност, Артър. Права ли съм? Представял сте си как двамата са в леглото, как приятелят ви я милва и се присмива зад гърба…