— Идваше ми да я убия! — избухна русокосият и почервенял от гняв, отблъсна ръката на адвоката, който се опитваше да го успокои. — Въобразяваше си, че ще ми го отнеме, че ще го накара да я пожелае! Пет пари не даваше, че с Фиту сме обвързани. Искаше да победи на всяка цена, проклета адвокатка!
— Май много не обичате адвокатите.
Русокосият се задъхваше. Млъкна, опита да се поуспокои, сетне продължи:
— По принцип не ги понасям. Не свързвах Фиту с професията му. Мислех за него като за мой спътник в живота. И ако бях склонен към насилие, през онази или през която и да било друга нощ бих убил Лианор. — Разтвори юмруците си и скръсти ръце на гърдите си. — Действително ви казах абсолютно всичко.
Ив реши, че засега е постигнала достатъчно. Стана и заяви:
— Ще разговаряме отново, господин Фокс.
— Интересува ме кога ще ми предадете тялото на Фиту. — Русокосият бавно се изправи. — Реших да не отменям днешната церемония, макар че изглежда абсурдно да устройваш погребение, когато мъртвецът липсва.
— Патологът още не е завършил изследванията.
— Не ви ли стига, че приятелят ми е мъртъв? — извика Фокс с треперлив глас. — Не ви ли стига, че се е самоубил, та сега протакате разследването и изваждате на показ тайни от личния ни живот?
— Не! — Ив се отправи към вратата и набра кода. — Не ми е достатъчно! — Поколеба се и реши да блъфира. — Убедена съм, че господин Фитухю е бил потресен от смъртта на сенатор Пърли.
Фокс рязко кимна.
— Да, беше потресен, въпреки че двамата се познаваха само бегло. — Едно мускулче заподскача на слепоочието му. — Нелепо е да намеквате, че Фиту се е самоубил, защото е бил повлиян от постъпката на Пърли. Повтарям, че двамата почти не се познаваха и много рядко разговаряха.
— Ясно. Благодаря, че ми отделихте от времето си. — Тя ги изпрати и хвърли поглед към съседната стая, където навярно вече чакаше Лианор.
Без да бърза, Ив се отправи към автомата в дъното на коридора и огледа предлагания асортимент. Пусна в процепа няколко жетона и получи шоколадче и кутийка пепси. От автомата се разнесе механичен глас, който я съветваше да изхвърли отпадъците в уреда за рециклиране и я предупреждаваше да не консумира много захар.
— Гледай си работата — промърмори младата жена. Облегна се на стената, бавно изяде шоколадчето, изпи пепсито, хвърли боклука в специалния автомат и без да бърза пое обратно по коридора.
Беше преценила, че двайсетминутното чакане ще вбеси Лианор. И се оказа права.
Блондинката обикаляше из стаята като тигрица в клетка, токчетата на елегантните й обувки се забиваха в изтъркания дъсчен под. Щом чу Ив да отваря вратата, обърна се и процеди през зъби:
— Лейтенант Далас, за мен времето е пари. Предполагам, че това не се отнася за вас.
— Зависи от гледната точка — любезно отвърна Ив. — Моята професия не изисква да мародерствам клиентите си.
Пийбоди се изкашля и задиктува на записващото устройство:
— За протокола: лейтенант Ив Далас влезе в зала Б, за да довърши разпита на заподозрените. Субектът е уведомен за правата си и предпочете да се защитава сам. Цялата информация се записва.
Ив седна и посочи стола срещу себе си.
— Госпожице Бастуик, предлагам да започнем, в случай че ви е омръзнало да се разхождате из помещението.
— Бях готова да започнем тази… процедура в уреченото време. — Блондинката седна и кръстоса елегантните си крака, подчертавани от фините копринени чорапи. — Но исках да разговарям с вас, не с вашата подчинена.
— Чуваш ли, Пийбоди! Била си моя подчинена.
— Всичко се записва, лейтенант — кисело промърмори сътрудничката й.
Адвокатката издуха невидими прашинки от ръкава на елегантния си черен костюм и заяви:
— След няколко часа ще се състои траурната церемония в памет на Фиту. Знаете, че трябва да присъствам.
— Нямаше да бъдете тук и да ви обиждат несправедливо, ако не бяхте дала неверни показания.
— Надявам се да подкрепите с факти вашето твърдение, лейтенант.
— При предишния ни разговор официално заявихте, че онази вечер сте посетила господин Фитухю по служебен въпрос. Според вашето твърдение сте останала в дома му двайсет-трийсет минути.
— Приблизително — с леден тон се обади адвокатката.
— Госпожице Бастуик, когато отивате на делова среща, винаги ли купувате бутилка скъпо вино и се издокарвате като момиче за абитуриентски бал?
— Доколкото ми е известно поддържането на външния вид не е противозаконно, лейтенант Далас. — Тя презрително огледа Ив от глава до пети и иронично се усмихна при вида на разчорлената й коса и износени обувки. — Препоръчвам ви да сторите същото.