— О, как ме засегнахте! Но да се върнем на случилото се през фаталната нощ. Облякла сте се елегантно, купила сте бутилка вино. Забелязах как в асансьора поразкопчахте блузата си. По всичко личи, че сте се подготвила да прелъстите някого, Лианор. — Ив се приведе и присви очи, сякаш искаше да намигне. — Хайде, признайте си. Та нали и двете сме Евини дъщери, които използват еднакви трикове!
Блондинката не отговори веднага, а се втренчи в ръцете си. За разлика от Фокс беше невъзмутима. След миг спокойно отговори:
— През онази нощ се отбих в дома на Фиту да обсъдим едно дело. Поговорихме двайсет-трийсет минути, после си тръгнах.
— През това време сте била сама с него, нали?
— Да. Както обикновено при вида ми Артър се нацупи и излезе.
— Както обикновено ли?
— Точно така. — В гласа й прозвуча подигравателна нотка. — Ревнуваше от мен, сигурен бе, че искам да му отнема Фиту.
— А вие имахте ли подобни намерения?
Адвокатката присви очи като котка и иронично се усмихна.
— Как мислите, лейтенант? Дали пък ако си направех труда, щях да успея?
— Бих казала, че „сте си направила труда“. И че не сте постигнала нищо, което действително ви е разгневило.
Лианор сви рамене.
— Признавам, че имах определени планове, Фиту си проваляше живота заради Артър. С него бяхме колеги, харесвахме едни и същи неща, намирах го извънредно привлекателен. Беше ми много симпатичен.
— През онази нощ разкрихте ли му истинските си чувства?
— Намекнах му, че съм готова на по-интимна връзка с него. Признавам, че не беше особено въодушевен от идеята, но съм сигурна, че след известно време щях да постигна своето. — Отново вдигна рамене. Жестът й издаваше безкрайна самоувереност. — Артър разбираше какво ще се случи рано или късно. — Очите й гневно й проблеснаха. — Ето защо съм убедена, че именно той е убил Фиту.
— Бива си я, нали? — промърмори Ив, когато адвокатката напусна помещението. — Най-безскрупулно се опитва да разруши една дългогодишна връзка. Нещо повече, убедена е, че на света няма мъж, който да й устои. Ама че мръсница. — Тя тежко въздъхна.
— Ще й предявите ли обвинение? — поинтересува се Пийбоди.
— За това, че е мръсница ли? — Ив се поусмихна и поклати глава. — Дори да я обвиня за предоставяне на неверни сведения, самата тя, както и колегите й от фирмата ще измислят хиляда начина да я оправдаят. Не, не си струва да си губя времето. Невъзможно е да докажем, че е била в апартамента по времето, когато Фитухю си е прерязал вените, нито пък че е имала мотив да го убие. Пък и честно казано не вярвам тази кукличка да е успяла да се промъкне незабелязано в банята и да убие съдружника си, без той да окаже каквато и да била съпротива. Прекалено голяма егоистка е и би се изплашила да не си изцапа костюма с кръв.
— Следователно главният заподозрян си остава Фокс.
— Точно така. Бил е вбесен от ревност, освен това е щял да наследи прекрасния апартамент с всичките му удобства. — Ив стана и закрачи из помещението, после притисна длани към слепоочията си. — Но нямаме доказателства. Ще трябва да повярвам на онова, което си призна по време на втория разпит — че би убил Лианор, не Фитухю. Искам повече подробности за другите две самоубийства.
— Не съм открила кой знае какво — заоправдава се Пийбоди, докато двете вървяха по коридора. — Не разполагах с достатъчно време.
— Сега си по-свободна, пък и Фийни навярно е открил нещичко. Искам цялата информация, която си събрала и те съветвам да ускориш темпото на проучване. — Ив влезе в кабинета си, седна пред компютъра и му нареди:
— Включи се. Интересуват ме последните съобщения.
Лицето на Рурк се появи на монитора.
— Предполагам, че си вън от управлението и както винаги се бориш с престъпността. Заминавам за Лондон — възникна малък проблем, който мога да разреша само аз. Не вярвам да ми отнеме много време. Ще се върна към осем, което ще ни позволи да се приготвим и да отлетим до Нови Лос Анжелис за премиерата.
— По дяволите, бях забравила! — възкликна Ив.
Рурк й се усмихна на екрана.
— Сигурен съм, че си предпочела да забравиш за този ангажимент, затова си позволявам да те подсетя. Доскоро, лейтенант.
Ив потръпна при мисълта за онова, което я очакваше в Калифорния: досадна вечер в компанията на надути типове от телевизията, отвратителна храна, която местните жители намираха за превъзходна, плюс куп досадни репортери, които ще й задават какви ли не идиотски въпроси.