Второто съобщение беше от командир Уитни, който й нареждаше да подготви изявление за пред медиите, свързано с разследването на няколко случая. „Само това ни липсваше — горчиво си каза тя. — Нови гръмки заглавия във вестниците!“
Сетне на монитора се появи информацията, изпратена от Фийни. Ив се настани по-удобно на стола и се залови за работа…
В два следобед тя влезе в модния ресторант на име „Вилидж“. Ризата й беше мокра от пот и прилепваше към гърба й, тъй като климатичната инсталация в колата й отново беше предала Богу дух. Лъхна я хладен въздух, напомнящ океански бриз. Въздушното течение поклащаше листата на палмите, засадени в огромни порцеланови саксии. Залата на ресторанта беше на две нива, стъклените маси бяха разположени край езерцето, пълно с черна вода или пред огромния екран, на който се виждаше холограма на бряг, покрит със ситен пясък. Сервитьорките носеха къси пъстроцветни рокли и сновяха между масите, предлагайки странно оцветени напитки и артистично аранжирани блюда.
Оберкелнерът беше дроид, който беше издокаран с бял костюм и говореше с превзет френски акцент. Той хвърли презрителен поглед към износените джинси и измачканата риза на Ив, сетне сбърчи аристократичния си нос и заяви:
— Съжалявам, мадам, но нямаме свободни маси. Може би ще предпочетете да обядвате в близката закусвалня.
— Абсолютно си прав, приятел — отговори Ив и му показа значката си, тъй като тонът му я вбеси. — Но за съжаление ще обядвам тук. Хич не ми пука, че от сърцето ти капе кръв при вида ми. Къде е масата на доктор Майра?
— Приберете това чудо — изсъска дроидът, огледа се и закърши ръце. — Да не би да искате да прогоните клиентите ни?
— Гарантирам, че ще побегнат, ако извадя оръжието си. Повярвай, че ще го направя, ако до двайсет секунди не ми покажеш масата на доктор Майра и не ми донесеш чаша газирана вода с лед. Програмиран ли си за това?
Дроидът стисна устни и кимна. Изпъчи се, като че беше глътнал бастун, и поведе Ив по стълбите от изкуствен мрамор. Когато се озоваха на второто ниво, той се насочи към ниша, която напомняше нос, врязан в океана.
— Скъпа Ив. — Доктор Майра скочи на крака и хвана ръцете на Ив. — Изглеждаш великолепно. — За огромна изненада на младата жена, психиатърката я разцелува. — И много щастлива. Отпочинала си.
— О, да — смутено промърмори Ив, поколеба се и също целуна Майра по бузата.
Дроидът вече беше наредил на сервитьорката да донесе газираната вода.
— Не забравяй за леда — напомни му младата жена и победоносно му се усмихна.
— Благодаря, Арман. — В сините очи на психоложката проблесна закачливо пламъче. — След малко ще поръчаме.
Ив огледа изпод око залата, изпълнена с елегантни посетители и неловко се размърда на стола си.
— По-добре да бях дошла в кабинета ти.
— Настоях да обядваме заедно. Това е един от любимите ми ресторанти.
— Дроидът е гаден педераст.
— Признавам, че Арман е малко особен — навярно е зле програмиран, — но кухнята е великолепна. Трябва да опиташ раците. Няма да съжаляваш. — Когато донесоха поръчката, Майра се облегна на стола си. — Как прекара медения си месец?
Ив изгълта на един дъх газираната вода и се почувства малко по-добре.
— Кажи ми докога ще ми задават един и същи въпрос.
Майра се разсмя. Беше привлекателна жена, тъмната й, пригладена назад коса подчертаваше хубавото й лице. Както обикновено носеше костюм, този път в бледожълто. Изглеждаше невероятно уравновесена и елегантна. Беше една от най-известните специалистки в страната и от полицията често търсеха помощта й при разследването на жестоки престъпления.
Ив не осъзнаваше, че по-възрастната жена изпитва към нея майчинско чувство.
— Но защо въпросът те притеснява?
— Ами… нали се досещаш… Меденият месец неизменно се свързва със секса… Въпросът е прекалено личен! — Ив забели очи. — Изглежда невероятно, но все още не мога да свикна с мисълта, че съм омъжена. И то за Рурк.
— Двамата се обичате и сте много щастливи — запомни това и не се опитвай да свикваш с каквото и да било. Спиш ли нощем?
— Общо взето — да. — Но тъй като Майра знаеше най-съкровената й тайна, реши да бъде откровена. — Понякога сънувам кошмари, но не така често, както преди. Спомените нахлуват в съзнанието ми и изчезват. Но сега, след като преодолях стреса, се чувствам много по-добре.
— Наистина ли си го преодоляла?
— Баща ми системно ме изнасилваше и ме малтретираше — с леден тон изрече младата жена. — Убих го, когато бях осемгодишна. И успях да се справя с живота, да оцелея. Момиченцето, което откриха на тъмната уличка, вече не съществува. Аз съм Ив Далас — жената, която със собствени сили е успяла да се издигне в избраното поприще.