Ив повдигна вежда.
— И внезапно е решил да сложи край на живота си, така ли?
Риана се приведе и заобяснява:
— Всички ние сме „програмирани“ още в утробите на майките ни. Тогава се формират не само физическите ни данни, но и вкусовете ни, интелектът и емоционалността ни. Генетичният код е заложен в нас в момента на зачеването ни. Възможно е да бъде променен до известна степен, но не изцяло.
— Следователно всеки човек си остава такъв, какъвто се е родил! — В паметта на Ив изплува споменът за мръсна стая, окъпана в мъждива червена светлина и за момичето, което се е свило в ъгъла и стиска окървавен нож.
— Точно така. — Риана сияйно се усмихна.
— Струва ми се, че грешите — намеси се Майра, — когато отричате влиянието на обкръжението, на свободата на волята, на стремежа на всеки човек към самоусъвършенстване. Определянето на хората като същества, лишени от душа, от чувства, същества, които нямат влияние върху съдбата си, означава да ги приравните към животните.
— Ами че ние сме точно това — заяви червенокосата. — Вие говорите като терапевт, а аз — като физиолог и нашите гледни точки са различни. Повтарям, че решенията, които ще взимаме, поведението ни, начинът на живот, са закодирани в нашите мозъци, още докато сме в майчината утроба. На човека, за когото говорите, е било предопределено да отнеме живота си точно в този момент, на това място и по този начин. Възможно е било известни обстоятелства да променят часа и мястото, но в крайна сметка резултатът щеше да е същият. Накратко казано, такава е била съдбата му.
„Съдбата ли?“ — помисли си Ив. Нима й е било съдено да бъде изнасилена и пребита от собствения си баща? Да бъде лишена от човешки облик, да се бори със спомените, за да се измъкне от тази бездна.
Майра поклати глава.
— Не съм съгласна. Ако едно дете е родено в мизерия в покрайнините на Будапеща, но е взето от майката, когато е било само на няколко дни и с любов е отгледано в Париж сред богатство и разкош, това неминуемо ще промени личността му. Домашното възпитание, образованието и стремежът към самоусъвършенстване са фактори, които не бива да се пренебрегват.
— Имате известно право — съгласи се Риана. — Но все пак генетичните заложби, които предопределят нашия успех или провал или характерите ни, ако щете, са решаващи. Понякога деца, които са възпитавани от богати и любящи родители, се превръщат в чудовища, а в бордеите по света живеят благородни, дори велики хора. Ние сме такива, каквито сме — останалото е само фасада.
— Според твоята теория — замислено каза Ив, — въпросният човек е бил обречен да се самоубие. Никакви обстоятелства не биха могли да променят съдбата му.
— Именно. Склонността към самоубийство е била заложена в съзнанието му. Твърде възможно е постъпката му да е била предизвикана от някакво събитие. Дори от маловажно събитие, на което друг човек не би обърнал особено внимание. Изследванията, които все още провеждаме в института „Боърс“, доказаха, че структурата на мозъка се формира генетично и че тя оказва огромно влияние върху поведението. Ако се интересуваш от повече подробности, ще ти предоставя дискове със записи.
— Предпочитам да предоставя научните изследвания на теб и на доктор Майра. — Ив отмести чашата с кафе. — Трябва да се връщам в службата. Благодаря, че ми отдели време, доктор Майра. А на теб, Риана, съм задължена за подробните обяснения. — Тя се изправи.
— С удоволствие бих поговорила още на тази тема. — Червенокосата й протегна ръка и сърдечно се сбогува с нея. — Поздрави Рурк от мен.
— Непременно. — Ив несъзнателно отстъпи крачка назад, когато Майра стана и я целуна по страната. — Ще се чуем скоро, Майра.
— Надявам се да не забравиш обещанието си и да ми се обаждаш не само когато търсиш професионалната ми помощ. Не забравяй да предадеш поздравите ми на Мейвис.
— Разбира се. — Ив преметна чантата си през рамо и си тръгна, като не пропусна на излизане подигравателно да се усмихне на оберкелнера.
— Необикновена жена — отбеляза Риана. — Умее да се владее, макар понякога в душата й да кипи гняв, безкрайно е праволинейна, не е свикнала да издава чувствата си, а проявите на привързаност я притесняват. — Засмя се, когато забеляза изражението на Майра. — Извинете, но имам професионална деформация. Понякога това вбесява Уилям. Не исках да ви обидя.