— По дяволите! — възкликна Ив. — Какъв младок, не вярвам да е на повече от двайсет.
— Позна. — Рурк стисна устни и се загледа в момчешкото лице на Матиас, което беше станало мораво. Очите на младежа бяха изцъклени и сякаш заплашваха да изскочат от орбитите, устните му бяха разтегнати в страховита гримаса, наподобяваща усмивка — жестока прищявка на покосилата го смърт.
— Хайде да се заемаме за работа. — Ив задиктува на записващото устройство: — Говори лейтенант Ив Далас от нюйоркската полиция. Заемам се с този случай до пристигането на галактическите полицейски власти. В стая № 136 на гранд хотел „Олимп“ е открито тялото на Дру Матиас. Съществуват подозрения за насилствена смърт. Първи август, две хиляди петдесет и осма година, един нула нула часът.
— Искам да го сваля — обади се Рурк. Въпреки че отлично познаваше съпругата си, все още се учудваше как е възможно за броени секунди тя да се превърне от любяща жена в опитна полицейска служителка.
— Изчакай. Не можеш да го съживиш, а аз искам да заснема помещението преди да е преместено каквото и да било. — Тя се обърна и попита: — Докосвал ли си нещо, Картър?
— Не. — Младият мъж избърса устните си с опакото на дланта си. — Отворих вратата и влязох. Веднага забелязах Дру. Той… моментално се набива в очите. Навярно съм останал неподвижен цяла минута. Знаех, че е мъртъв. Видях лицето му.
— Предлагам да минеш през другата врата и да си полегнеш в спалнята. По-късно искам да си поговорим.
— Съгласен съм.
— И не съобщавай никому за случилото се.
— Добре.
Ив заключи вратата. Извърна очи към Рурк и погледите им се срещнаха. Тя сякаш прочете мислите му: някои хора, между които и съпругата му, вечно бяха преследвани от смъртта.
Втора глава
Лекарят се казваше Уонг и беше възрастен като повече медицински лица, работещи на космически обекти. Би могъл да се пенсионира, тъй като вече беше прехвърлил деветдесетте, но като мнозина свои колеги беше предпочел да работи на различни обекти, където най-често му се налагаше да превързва рани, да раздава хапчета против космическа болест и от време на време да акушира при раждането на някое бебе. Все пак не му бяха необходими Бог знае какво познания, за да констатира смъртта на обесения.
— Мъртъв е — заяви той. Говореше завалено, със странен акцент. Кожата му беше жълтеникава като пергамент и набръчкана като стара географска карта. Черните му очи бяха бадемовидни. Плешивата му глава блестеше и му придаваше вид на доста употребявана и поочукана топка за билярд.
— Това и аз го разбрах. — Ив потърка очи. Досега не беше работила с „космически“ лекар, но беше чувала, че тези хора мразят да им се нарушава спокойствието. — Интересува ме какво е причинило смъртта и кога е настъпила.
— Задушаване. — Уонг посочи ужасяващите вдлъбнатини върху шията на Матиас. — Сигурен съм, че се е самоубил. Бих казал, че смъртта е настъпила между двайсет и два и двайсет и три часа на днешния ден, този месец и тази година.
Ив се усмихна невесело.
— Благодаря, докторе. По тялото няма следи от насилие, поради което съм склонна да се съглася с вас, че става дума за самоубийство. Все пак ще изчакам резултатите от кръвната проба. Интересува ме дали човекът е взимал наркотици. Покойният бил ли е ваш пациент?
— Не съм сигурен, но ми се струва, че никога не съм го виждал. Разбира се, той има картон в картотеката ми. Всеки новопристигнал на станцията минава през задължителен медицински преглед.
— Да, картонът му също ще ми бъде необходим.
— На вашите заповеди, госпожо Рурк.
Тя присви очи.
— Името ми е Далас, лейтенант Далас. Побързайте, Уонг. — Отново се загледа в трупа и си помисли: „Колко жалки сме всички пред смъртта.“
Втренчи се в лицето на мъртвеца. Знаеше, че смъртта, особено насилствената, понякога придаваше странно изражение на жертвите, но никога не беше виждала подобна страховита усмивка и изцъклени очи. Гледката отново я накара да потръпне. Същевременно изпита тъга при мисълта, че толкова млад човек се е простил с живота.
— Откарайте го, Уонг. Час по-скоро искам заключението ви. Изпратете документите му в апартамента ми по телексовидеофона. Искам да знам кой е най-близкият му роднина.
— Слушам. — Той се ухили и добави: — Слушам, лейтенант Рурк.
Ив се насили да се усмихне и реши да не се дразни от номерата на стареца. Изправи се и сложи ръце на кръста си, докато Уонг нареждаше на двамината си помощници да изнесат трупа. После рязко се извърна към Рурк и промърмори: