— Ти си забележителна жена, Далас. Възхищавам се от ума ти. Питам се какво ли ще се случи, ако отвориш заключените врати в съзнанието ти. Мисля, че сексът е универсален ключ. — Приведе се и я погледна право в очите. — Какво сънуваш, Далас?
Ив си спомни ужасяващите кошмари, присънили й се в нощта, когато беше гледала диска с изпълнения на Мейвис. Дискът, който й бе дал Джес. Ръцете й се разтрепериха, но след миг тя се овладя. Бавно се изправи и се подпря с длани на бюрото.
— Долен мръсник! Харесва ти да правиш демонстрации, а? И Матиас ли ти служеше за опитно зайче?
— Казах ти, че не го познавам.
— Навярно ти е помогнал да усъвършенстваш уреда си. После си го изпробвал върху него, защото си разполагал с графика на мозъчните му вълни. Ти ли го програмира да си сложи примката на шията или му позволи сам да избере начина на самоубийство?
— Струва ми се, че се отклоняваш от темата.
— Каква е ролята на Пърли в сатанинските ти планове? Навярно си очаквал от него да помогне при узаконяването на новата ти играчка. Защо да не я експериментираш върху него?
— По-полека, сладурче. — Той скочи на крака. — Не мога да повярвам на ушите си — та ти ме обвиняваш в убийство!
— Ами Фитухю? Сигурно ти е трябвало ново опитно зайче. Или пък играта е започнала да ти харесва. Сигурно се чувстваш могъщ като бог, след като можеш да убиваш без да си цапаш ръцете с кръв.
— Не съм убивал никого. Не ще успееш да ми припишеш тези престъпления.
— А случилото се с Дивейн ти е доставило най-голямо удоволствие, защото си го наблюдавал, благодарение на бързите реакции на телевизионните станции. Обзалагам се, че си получил ерекция, Джес. Също като тази вечер, докато си си представял как Рурк реагира на проклетата ти играчка.
— А, ето каква била работата! — Джес се приведе към нея. — Бясна си, защото проникнах в съзнанието на твоя човек. Всъщност би трябвало да си ми благодарна. Бас държа, че чукането е било страхотно.
Преди да разбере какво прави, Ив стовари юмрука си върху челюстта му. Джес залитна и падна на пода с разперени ръце, повличайки със себе си видеотелефона.
— По дяволите! — Тя си пое въздух, огледа дланта си и отново я сви в юмрук. — По дяволите!
Ушите й бучаха. Сякаш отдалеч дочу спокойния глас на Пийбоди:
— Докладвам за протокола, че разпитваният упражни физическо насилие върху лейтенант Далас. В резултат загуби равновесие и удари главата си в ръба на бюрото. В момента изглежда изпаднал в безсъзнание.
Ив смаяно я изгледа, беше неспособна да се помръдне. Пийбоди се приближи и повдигна Джес за яката. Задържа го за момент, сякаш преценяваше състоянието му. Краката му се подгъваха, очите му бяха забелени.
— Потвърждавам, че е в безсъзнание — заяви тя и без да се церемони го блъсна в креслото. — Лейтенант Далас, мисля, че вашето записващо устройство е повредено. — Тя изля кафето си върху уреда. — Ще довършим разпита с моя апарат. Ранена ли сте?
— Не. — Ив притвори очи, овладя се. — Добре съм. Разпитът приключи в 1:33. Разпитваният ще бъде закарай в болницата „Брайтмор“ за преглед и лечение. Ще бъде задържан до 9:00, разпитът ще продължи в централното полицейско управление. Полицай Пийбоди, погрижи се за линейка. Гражданинът е под арест, ще му бъдат предявени обвинения.
— Слушам, лейтенант. — Пийбоди се обърна, когато вратата между двата кабинета се отвори, и Рурк застана на прага. Изражението му й подсказа, че положението ще стане напечено. Затисна с длан микрофона на записващото устройство и заговори: — Лейтенант, не мога да се свържа с болницата по комуникатора, а вашият видеотелефон може би е пострадал при падането. Разрешете ми да се обадя от друго помещение.
— Разрешавам. — Ив въздъхна и се обърна към съпруга си: — Нямаш право да подслушваш.
— Грешиш, скъпа, имам. — Погледна към Джес, който се размърда на креслото и изстена. — Изглежда, всеки момент ще се свести. Спомни си, че ми обеща да ме оставиш насаме с него.
— Слушай, Рурк…
Той студено я изгледа и я прекъсна:
— Хайде, излез.
„Бедата е там, че и двамата сме свикнали да даваме заповеди, не да се подчиняваме“ — помисли си тя. Внезапно си спомни покрусеното изражение на Рурк, когато се беше отдръпнал от нея. Двамата бяха използвани, но Джес беше подложил Рурк на мъчение.
— Имаш само пет минути. Предупреждавам те, че според протокола задържаният не е претърпял значителни наранявания. Ако пристигне в болницата целият насинен, ще компрометира мен.
Той леко се усмихна, хвана я под ръка и я поведе към вратата.
— Лейтенант, имай ми доверие. Аз съм цивилизован човек. — После затвори вратата и я заключи.