Знаеше как може да причини неописуема болка без да остави видими белези по тялото на жертвата си.
Приближи се до креслото, повдигна Джес и го разтърси. Музикантът постепенно се окопити и очите му се фокусираха.
— Събуди ли се? — попита Рурк. — Предчувстваш ли какво ще се случи?
Струйка пот се стече по гърба на Джес. Осъзнаваше, че този човек е способен да го убие.
— Искам адвокат.
— Май се пообърка. В момента нямаш работа с ченгетата, а с мен. А аз не признавам никакви права и привилегии.
Джес преглътна и реши да опита късмета си.
— Няма да ми сториш нищо. В противен случай ще пострада милата ти съпруга.
Рурк ледено се усмихна, което накара музикантът да потръпне от ужас.
— Сега ще ти докажа, че се лъжеш, приятелю.
Без да откъсва очи от лицето на Джес, той се наведе, сграбчи пениса му и го стисна. Изпита огромно удоволствие като забеляза как онзи пребледня като мъртвец и се задъха като риба на сухо. Притисна с палец гръкляна му, напълно прекъсвайки достъпа на въздух до белите му дробове, докато сребристите му очи се изцъклиха.
— Гадно е да те държат в шах, като те стискат за оная работа, нали? Представяш си как се почувствах тази вечер. — Стисна го още по-силно, после го блъсна обратно в креслото, където музикантът се сви като пребито куче. — А сега ще обсъдим няколко лични въпроса.
Ив нервно крачеше по коридора и непрекъснато поглеждаше към вратата. Знаеше, че ако Рурк е включил звукоизолиращото устройство, за нищо на света няма да чуе писъците на Джес, дори той да се дере с цяло гърло.
Божичко, ами ако го е убил? Какво ще прави тогава? Спря и притисна ръка към корема си, защото й прилоша. Как можа да го допусне? Беше длъжна да защитава онзи мръсник, независимо от чувствата й към него.
Решително се приближи до вратата, набра кода и раздразнено въздъхна, когато той отказа да се задейства.
— Дяволите да те вземат, Рурк! — Оказа се, че съпругът й я познава прекалено добре. Без да храни особена надежда, изтича по коридора, влезе в съседния кабинет и се опита да отвори междинната врата.
Неуспешно.
Втурна се към монитора, за да провери какво става в другото помещение, но Рурк беше изключил камерата.
— Божичко, ще го убие! — Отново се спусна към вратата и с юмруци заблъска по нея. След миг като по чудо ключалката щракна. Тя пристъпи в кабинета и забеляза, че съпругът й седи зад бюрото и пуши цигара.
С разтуптяно сърце Ив погледна към Джес. Беше блед като мъртвец, зениците му се бяха свили, но поне дишаше. Или по-точно хриптеше като повредена климатична инсталация.
— Както сама ще се убедиш, той е здрав и читав. — Рурк отпи от брендито си. — Убеден съм, че е започнал да проумява грешките си.
Ив се наведе и огледа Джес, който рязко се отдръпна и издаде някакъв нечленоразделен звук.
— По дяволите, какво си му направил?
Рурк си помисли, че служителката на нюйоркската полиция едва ли би одобрила триковете, които беше научил преди години, докато още контактуваше с престъпния свят.
— Нищо особено. Този тип заслужаваше много повече.
Ив се изправи и се втренчи в съпруга си. Той изглеждаше като човек, който се готви да посрещне гости или да председателства важно съвещание. Костюмът му беше без нито една гънка, косата му бе гладко сресана, а ръцете му не трепереха. Единствено погледът му издаваше онова, което ставаше в душата му.
— Изтръпвам като те гледам — прошепна тя.
Рурк внимателно постави чашата си на бюрото и промълви:
— Никога повече няма да ти причиня болка.
— Рурк… — Тя с усилие потисна желанието си да се приближи до него и да го прегърне. Реши, че моментът не е подходящ, пък и съпругът й едва ли би се зарадвал на подобна проява на нежност. — Не бива да поставяш въпроса налична основа.
— Не ме учи какво да правя.
— Лейтенант. — Пийбоди се появи на прага. Лицето й беше каменно. — Линейката пристигна. Ако разрешите, ще придружа заподозрения до болницата.
— Аз ще отида.
Пийбоди скришом погледна към Рурк и забеляза, че той още наблюдава Ив, а очите му са като парченца лед.
— Лейтенант, позволете ми да отбележа, че имате по-важна работа. Гостите ви още са тук и сред тях има представители на пресата. Сигурна съм, че държите случилото се поне засега да остане в тайна. Мога да се справя и сама.
— Добре. Ще се обадя в управлението и ще уредя ареста на господин Бароу. Следващият разпит ще бъде утре сутринта в девет.
— Очаквам го с нетърпение. — Погледна към Джес и отбеляза: — Сигурно сериозно си е ударил главата при падането. Изглежда замаян, кожата му е студена и влажна. — Широко се усмихна на Рурк и добави: — Знам как се чувства.