Той се разсмя и почувства, че започва да се отпуска.
— Не, Пийбоди. Не би могла да знаеш. — Стана, приближи се до нея, обгърна лицето й с длани и я целуна. — Много си красива — промълви, сетне се обърна към Ив: — Ще се погрижа за гостите. А ти не бързай, свърши си работата.
Отдалечи се, а Пийбоди остана като прикована на мястото си. Все още беше завладяна от удоволствието, което бе изпитала при допира на устните му. Докосна устните си и прошепна:
— Каза ми, че съм красива.
Ив побърза да я върне на земята.
— Задължена съм ти, Пийбоди.
— Мисля, че вече ми се отплатиха. — Тя тръгна към вратата. — Санитарите идват да вземат нашето момче. Предай на Мейвис, че беше супер.
— Господи! — Ив затвори очи. — Как ли ще реагира тя?
— На ваше място не бих й го съобщила тази вечер. Нека се порадва на триумфа си. Сигурна съм, че дори когато научи новината, ще преодолее огорчението си. — Тя отвори вратата и извика на санитарите: — Пострадалият е тук. Мисля, че има леко мозъчно сътресение.
Шестнайсета глава
Никак не й беше лесно в два през нощта да получи разрешително за арест и за обиск. Най-голямо затруднение й причини фактът, че нямаше конкретни улики и затова заповедта трябваше да бъде подписна от съдия. А съдиите не бяха добре настроени към ченгетата, които ги вдигат от леглото посред нощ. Още по-трудно й беше да обясни на избрания от нея съдия, че иска разрешение за оглед на музикална апаратура, която в момента се намира в собствения й дом.
Ето защо примирено изслуша гневната лекция на съдията, после каза:
— Прав сте, ваша милост. Но въпросът е спешен и не мога да чакам и да ви се обадя утре сутринта. Подозирам, че въпросната апаратура е предизвикала смъртта на четирима души. Нейният създател е в болницата и не мога да разчитам на самопризнанията му.
— Не е необходимо да ме убеждавате, че музиката може да убива. — Съдията презрително изсумтя. — Напълно ви подкрепям. Щуротиите дето са на мода напоследък, биха могли да убият дори слон. Ех, спомням си кумирите от младостта ми. Спрингстийн, Лайв, Култ Килърс — това беше истинска музика.
— Да, сър. — Ив забели очи. Само това й липсваше — да избере почитател на класическа музика. — Заповедта за обиск ми е спешно необходима. Капитан Фийни е готов да започне огледа. Заподозреният официално призна, че е използвал апаратурата за незаконни цели. Трябва ми повече информация, за да докажа, че е виновен за смъртта на онези хора.
— Ако питате мен, въпросните апаратури трябва да бъдат забранени и унищожени. Питам се защо толкова бързате, лейтенант.
— Защото смятам да докажа, че уредът и неговият собственик са причинили смъртта на сенатор Пърли и на още трима души.
Съдията замълча, изкашля се, после заяви:
— Не искам да ви засегна, но мислите ли, че ще се справите? Този проблем комай не е лъжица за вашата уста.
— Ще се справя, сър. Затова ви моля да подпишете заповедта.
— Ще ви я изпратя. Надявам се да не сте ме обезпокоила напразно и да откриете солидни доказателства.
— Благодаря. Извинете, че… — Той затръшна слушалката. — … ви събудих — промърмори Ив, взе комуникатора и се свърза с Фийни.
— Здрасти, Далас. — Той широко се усмихваше, лицето му беше зачервено от възбуда. — Къде се губиш, малката? Купонът току-що свърши. Пропусна нещо велико — Мейвис изпълни няколко парчета с холограма на Ролинг Стоунс. Знаеш колко обичам Джагър.
— Да, той ти е като баща. Не си тръгвай, Фийни. Имам работа за теб.
— Какво? Два след полунощ е, а жена ми… — Той намигна. — Проявява… интерес.
— Съжалявам, но ще се разминеш с това удоволствие. Рурк ще нареди да закарат съпругата ти вкъщи. Ще бъда при теб след десет минути. Ако се налага, вземи от онова лекарство за изтрезняване. Очаква ни дълга нощ.
— Да изтрезнея ли? — На лицето му се изписа обичайното печално изражение. — Досега се опитвах да се напия. Защо си се разбързала?
— Идвам след десет минути — повтори Ив и прекъсна връзката.
Свали официалната рокля и откри нови синини по тялото си. Тя се намаза с обезболяващ крем и сложи риза и панталони.
Точно след десет минути беше на терасата. Забеляза, че Рурк е успял да отпрати гостите. Дори да бяха останали обичайните досадници, които си тръгваха последни, той навярно ги беше поканил в някоя от залите, за да „освободи терена“.
Фийни седеше намръщен до опустошената шведска маса и се тъпчеше с гъши пастет. Като я видя, измърмори:
— Отрови ми вечерта, Далас. А пък жената толкова се шашна от лимузината дето я откара, че забрави за всичко останало. Мейвис се скъса да те търси. Май ти е обидена, защото не си останала да я поздравиш.