Выбрать главу

Музикантът беше успял да се съвземе и бе готов да се съпротивлява.

— Бих могъл да те обвиня в безпочвено упражняване на насилие, но няма да го направя. И без това скоро ще станеш за смях на всички полицаи в Ню Йорк.

— Очевидно си по-добре. Седни. — Тя се приближи до масичката, включи записващото устройство и задиктува:

— Разпитът се провежда от лейтенант Ив Далас със сътрудничеството на полицай Дилия Пийбоди. 8 септември, 2058 година, 9:00 часът. Разпитваният се нарича Джес Бароу, файл С19305. Моля, кажи името си за протокола.

— Джес Бароу. Радвам се, че си успяла да го запомниш.

— Потвърждаваш ли, че преди първия разпит те уведомих за правата ти?

— Да — отвърна той, а мислено добави: „Но не можах да се възползвам от тях“. Намести се на стола и потръпна. Болката между краката му беше непоносима, сякаш пулсираше развален зъб.

— Желаеш ли да се възползваш от правото си на защитник?

— Не ми трябват никакви адвокати. Сам мога да се защитавам.

— Тогава да започваме. — Ив седна, преплете пръсти и се усмихна. — По време на първия разпит ти призна, че си конструирал и използвал устройство, което оказва влияние върху мозъка и поведението на човека.

— Не съм използвал абсолютно нищо.

— Въпрос на тълкуване. Отричаш ли, че снощи, по време на празненството в дома ми, си използвал програма, която е въздействала на подсъзнанието на Рурк?

— Миличка, ако мъжът ти е запретнал полата ти и те е изчукал, това си е лично твоя работа.

— Точно така. — Трябваше да изтръгне признанието му за онова, което беше причинил на Рурк. Сетне задачата й щеше да бъде много по-лесна. — Пийбоди, може би Джес не знае какво е наказанието за неверни показания, дадени по време на официален полицейски разпит.

— Присъдата е до пет години строг затвор — изрецитира Пийбоди. — Да пусна ли записа от първия разпит, лейтенант? Може би паметта на задържания му изневерява поради нараняването, което получи, когато се опита да упражни насилие върху служител на полицията.

— Насилие ли? Какви ги дрънкаш, малката? — озъби се той. — Не си въобразявай, че номерата ти ще минат. Шефката ти ме удари без да съм й дал никакъв повод, после позволи на онова мръсно копеле Рурк да ме… — Сепна се и млъкна, спомняйки си предупреждението на съпруга й и нечовешката болка, която се беше разпростряла като гореща вълна из цялото му тяло.

— Искаш ли да подадеш официално оплакване?

— Не. — Ситни капчици пот блестяха по лицето му и Ив се запита какво ли му е причинил Рурк. — Снощи не бях на себе си. Изгубих контрол. — Пое си дълбоко въздух и продължи: — Разбери, аз съм музикант. Гордея се с музиката си, с постиженията си. Лаская се от мисълта, че онова, което правя, въздейства на хората. Може би самохвалките ми изказвания са те накарали да добиеш погрешно впечатление за характера на работата ми. Не мога да си обясня защо беше необходимо да ме арестуваш и да вдигаш толкова шум. — Той отново се усмихна и разпери красивите си ръце. — Не познавам хората, за които ми говореше снощи. Разбира се, че съм чувал за някои от тях, но не ги познавам лично, нито съм ги подтикнал да посегнат на живота си. По принцип съм противник на самоубийството. Мисля, че и без това животът е прекалено кратък. Приемам, че е станало някакво недоразумение и съм готов да забравя случилото се.

Ив се облегна назад на стола си и се обърна към сътрудничката си:

— Пийбоди, той е готов да забрави случилото се.

— Много благородно от негова страна, лейтенант. Смятам, че постъпва разумно при дадените обстоятелства. Законът предвижда строги наказания за онези, които нарушават личните свободи на гражданите. Като утежняващо вината обстоятелство ще бъде приет фактът, че господин Бароу е създал и използвал устройство, оказващо влияние върху подсъзнанието. Според мен нашият мил събеседник го очакват минимум десет годинки в дранголника.

— Нямате никакви доказателства, следователно не можете да ми предявите обвинение.

— Давам ти възможност да ни сътрудничиш, Джес. Съдиите са по-благосклонни към престъпниците, които са направили пълни самопризнания. Готова съм в присъствието на свидетели да се откажа от гражданското дело, което със съпруга ми имаме право да заведем срещу теб, при условие, че се признаеш за виновен по другите обвинения. Имаш на разположение трийсет секунди.

— Нямаш никакви доказателства. — Той се приведе към нея. — И аз имам влиятелни хора зад гърба си. Какво ще се случи с кариерата ти, ако разглася всичко чрез телевизията и пресата?

Ив не отговори, а продължи да го наблюдава, после хвърли поглед към часовника, монтиран в записващото устройство.