— Предложението е отхвърлено. Пийбоди, покани капитан Фийни.
Ирландецът влезе усмихнат до уши, носеше папка и някакъв диск. Постави диска на масата и протегна ръка на Джес.
— Приятно ми е да се запозная с вас. Никога не съм виждал толкова съвършен уред.
— Благодаря. — Музикантът засия и топло стисна ръката му. — Обичам работата си.
— О, личи си. — Фийни се настани удобно на най-близкия стол. — От години не съм изпитвал такова удоволствие, каквото ми достави разглобяването на уредбата.
При други обстоятелства реакцията на Джес би била комична. Усмивката му помръкна, на лицето му се изписа изумление, заменено от ярост.
— Как си посмял да докоснеш апаратурата ми? Кой ти даде това право? Ще те смажа! Ще те унищожа!
— За протокола: обвиняемият е прекалено възбуден — невъзмутимо продиктува Пийбоди. — Заплахите му срещу капитан Фийни не бива да се приемат буквално.
— Поне засега — засмяно добави ирландецът. — Мери си приказките, приятелче. Има опасност нервите ни да неиздържат. А сега на въпроса. Възхитен съм от предпазните системи на устройството ти. Поиграх си, докато ги заобиколя. Е, не се обиждай, когато съм започнал да се занимавам с компютри, още не си бил заченат. Този персонален мозъчен скенер е истински шедьовър. Предполагам, че обхватът му е около два метра. Отлично постижение за подобно почти миниатюрно устройство.
— Лъжеш! — Гласът на Джес трепереше. — Блъфираш! Невъзможно е да си преодолял предпазните системи.
— Признавам, че трите допълнителни системи ме накараха да се поизпотя. Играх си близо час с втората, но последната беше фасулска работа. Навярно не си предполагал, че ще бъде необходима.
— Провери ли какво има на дисковете, Фийни? — попита го Ив.
— Започнах, но ми предстои още много работа. Предположението ти се потвърди, Далас. Няма файл на Рурк, защото не е полицейски служител. Но открих твоя и на Пийбоди.
— В момента проверявам информацията за хората, които те интересуват. — Той отново се усмихна на Джес. — Създал си нещо фантастично. Сърцето ми се къса при мисълта, че ще се наложи да го унищожим.
— Не! — изкрещя музикантът, изпаднал в паника. Дори очите му се бяха насълзили от мъка. — Вложил съм в него всичко, което притежавам. Не само пари, а време, труд, енергия. Работих цели три години без прекъсване. Имате ли представа какво може да се постигне с това устройство?
— Обясни ни, Джес — меко каза Ив. — С удоволствие ще те изслушаме.
Седемнайсета глава
Отначало Джес Бароу говореше колебливо, често прекъсваше разказа си и мълчеше по няколко минути. Разказа за проучванията и за експериментите си, за огромния си интерес към влиянието на външните стимули върху мозъка. Както и към промяната на чувствата по технологичен начин.
— Дори не подозираме на какви удоволствия или изтезания можем да подложим някого — продължи той. — Исках да проникна под повърхността на съзнанието, в мечтите, желанията и страховете на хората. Целият ми живот е бил подчинен на музиката, тя ме кара да изпитвам страст, радост, тъга. Питах се какво ли ще бъде, ако проникнеш в съзнанието и го използваш за изследванията си.
— И ти си се посветил на тази цел — намеси се Ив.
— Да. Отдавна работя върху проекта, но през последните три години усъвършенствах дизайна и проведох многобройни експерименти. Вложих всичките си пари в проекта. Сега не ми е останало почти нищо. Затова ми беше необходим спонсор. Спрях се на Рурк.
— А Мейвис използва, за да се добереш до него.
— Слушай. — Той потърка лицето си и отново отпусна ръцете си на масата. — Харесвам Мейвис, в нея има жар и плам, тя е необикновена. Признавам, че щях да я използвам дори ако беше безличен дроид. Не съм й причинил нищо лошо, напротив, повдигнах самочувствието й. Когато се запознахме, тя беше напълно отчаяна. Умело се прикриваше, ала беше загубила доверие в способностите си поради онова, което й се бе случило. Аз само я тласнах в правилна посока.
— По какъв начин?
Джес се поколеба, очевидно реши, че не бива да увърта.
— Ами… чрез подсъзнанието й. Мейвис трябва да ми бъде благодарна. Освен това доста поработих върху гласа й, шлифовах изпълненията й, без да й отнема самобитността. Не можеш да отречеш, че е по-добра от всякога.
— Използвал си я за експериментите си — изсъска Ив — без нейно знание или разрешение.
— Преувеличаваш. Не се отнасях с нея като с дроид, предназначен за опити. Вече бях усъвършенствал системата. — Обърна се към Фийни. — Нали ще потвърдите, че устройството е съвършено?
— Така е. Но това не означава, че е законно.
— По дяволите, едно време зачеването ин-витро, генното инженерство и проституцията също са били забранени от закона. Оттогава разбиранията значително са еволюирали, но сякаш още сме в ранното средновековие, човече! Моето изобретение ще ни позволи да превърнем сънищата в реалност.