Выбрать главу

— Не всеки желае това! — гневно възкликна Ив. — Какво право имаш да ни натрапваш волята си?

— Добре, добре. — Той вдигна ръка. — Възможно е да съм се поувлякъл. Но при вас с Рурк само подсилих онова, което беше в мислите ви. Мисля, че не можеш да се оплачеш от резултата. Вторият път въздействах на паметта ти, открехнах няколко заключени врати. Исках да се убедя, че скенерът действа безотказно, за да отида при Рурк с предложение за съвместна работа. Колкото до онова, което се случи снощи… — Замълча, осъзнавайки, че се е провалил. — Снощи се увлякох. Изпълненията на живо ми действат като наркотик. Допуснах неволна грешка. — Отново опита да очарова Ив с усмивката си. — Повярвай ми, експериментирал съм устройството върху себе си. Не се наблюдават никакви странични, дълготрайни ефекти. Само настроението временно се променя.

— Според твоето желание.

— Това е новаторското в изобретението ми. Чрез стандартните уреди не може да се упражнява подобен контрол. А пък аз мога да „включвам“ и „изключвам“ настроенията. Само пожелай и ще изпиташ желание да се любиш или сексуално задоволство, еуфория, меланхолия, прилив на енергия или умора.

— Или пък да сложиш край на живота си.

— Не. — Джес поклати глава. — Това е опасна игра.

— Но всичко за тебе е игра, нали? Натискаш бутоните и хората се подчиняват на волята ти. Ти си електронен бог.

— Забравяш най-същественото — настоя музикантът. — Знаеш ли колко хора биха платили огромни суми за възможността да променят чувствата според желанието си?

Ив отвори папката, която беше донесъл Фийни. Извади снимките, на които четиримата мъртъвци бяха фотографирани в моргата. Побутна ги към Джес и попита:

— Какво са чувствали тези хора? Какво си ги накарал да изпитат, та са се самоубили с усмивка на уста?

Джес пребледня като мъртвец, очите му се изцъклиха, после той стисна клепачи.

— Не! Не! — изкрещя, преви се на две и повърна.

— За протокола: заподозреният е временно неразположен — издиктува Пийбоди. — Да повикам ли лекар, лейтенант?

— Да, за Бога — прошепна Ив, без да откъсне очи от Джес, който продължаваше да се превива. — Прекъсваме разпита в 10:15. Край на записа.

— Това момче има страхотен мозък и слаб стомах. — Фийни наля чаша вода и я подаде на музиканта. — Хайде, изпий няколко глътки и опитай да се успокоиш.

От очите на Джес се стичаха сълзи. Ръцете му трепереха толкова силно, че ирландецът трябваше сам да поднесе чашата към устните му.

— Не можете да ме обвините за това — едва успя да изрече.

— Ще видим. — Ив направи път на санитаря, който беше дошъл да откара Джес в лечебницата. — Задушавам се — промърмори тя и побърза да излезе.

— Почакай, Далас. — Фийни се втурна след нея и остави Пийбоди да инструктира чистачите-дроиди и да прибере снимките в папката. — Трябва да поговорим.

— Да отидем в моята канцелария. — Тя тихо изруга. Болката в коляното й започваше да се усилва. Трябваше да смени специалния леден компрес.

— Чух, че вчера доста си пострадала при опита за обир на обменното бюро. — Фийни съчувствено зацъка с език, докато я гледаше как куцука по коридора. — Беше ли на лекар?

— Ще отида по-късно. Сега нямам време. Ще оставим онзи боклук да се съвземе, после отново ще го притиснем. Още не се е сетил да поиска адвокат, но и това ще стане. Ала и Господ не ще може да му помогне, когато сравним записите на дисковете с мозъчните вълни на жертвите.

— Точно в това е проблемът. Седни — посъветва я той, когато влязоха в канцеларията.

— Коляното ми е натъртено и ме боли повече, когато седя. Какъв е този проблем? — попита и отиде да налее кафе.

— Нищо не съвпада. — Печално я изгледа, когато тя рязко се извърна. — Вярно, че нямаме снимка от аутопсията на Дивейн, но взех разпечатката от последния й задължителен медицински преглед. Нищо не съвпада, Далас.

Ив тежко се отпусна на стола. Нямаше смисъл да го пита дали не е сгрешил, Фийни беше известен със своята прецизност.

— Тогава е скрил именно тези дискове. Имаме ли разрешително за обиск на студиото и на жилището му?

— В момента се претърсват от нашите хора. Още не са ме информирали.

— Може би има таен сейф в някоя банка. — Тя затвори очи. — По дяволите, защо да ги пази, след като е убил тези хора? Възможно е да е унищожил дисковете. Джес е арогантен, но не е глупав. Знае, че тези дискове са най-сериозната улица срещу него.