— Да предположим, че си права. Но може би ги е запазил за спомен. Непрекъснато се удивявам на какво са способни хората. Спомняш ли си за онзи тип дето беше нарязал жена си на парчета? Знаеш ли, че беше запазил очите й. Държеше ги в музикална кутийка.
— Да, спомням си. — Ив разтърка слепоочията си, питайки се какво е причинило силното й главоболие. — Е, може би ще имаме късмет. Но дори да не открием точно тези дискове, имаме достатъчно доказателства. И шанс да го накараме да си признае.
— Притеснявам се, Далас. — Фийни бръкна в джоба си и извади пакетче захаросани бадеми. — Чувствам, че нещо не е наред.
— Какво искаш да кажеш? Нали разобличихме Джес.
— Да, но нямаме никакви доказателства, че е извършил убийство. — Ирландецът замислено задъвка захаросаната ядка. — Човекът, който е изобретил уреда е гений, макар и с изкривена психика. Но в него има нещо детинско, за него всичко това е игра, която може да му донесе огромна печалба. Но мисля, че е неспособен да убива.
— Защитаваш го, защото си влюбен в апаратурата му.
— Позна — призна Фийни без капчица смущение. — Но Джес е слабохарактерен. Обясни ми какво би могъл да спечели като убива хора?
— Не си ли чувал за наемните убийци?
— Тази професия изисква смелост и здрави нерви, а нашият приятел не може да се похвали нито с едното, нито с другото. И какъв мотив има? Може би е избирал напосоки жертвите си? Най-важното е, че обхватът на уреда му е малък. Следователно би трябвало лично да присъства, когато онези хора са се самоубивали. Само се убеди, че не е припарвал до небостъргача „Татлър“.
— Той спомена за дистанционно управление.
— Уредът действително може да се управлява от разстояние, но не и в тази му функция.
Ив тежко въздъхна.
— Отчайваш ме, Фийни.
— Не, просто размишлявам на глас. Ако действително е виновен за смъртта на онези хора, би трябвало да има съучастник. Или по-малко устройство.
— Възможно ли е то да бъде монтирано в очила за виртуална реалност?
Предположението й го заинтригува и печалните му очи проблеснаха.
— Не съм сигурен. Ще ми трябва време да проверя.
— Направи всичко възможно, Фийни. Ако не успеем да притиснем Джес до стената, ще се размине с обвинението в убийство. Това, че ще лежи двайсетина години в затвора, изобщо не ме успокоява. Сигурна съм, че ще се съгласи да бъде прегледан от психиатър. Ще се съгласи на всичко, само и само да отърве кожата. Може би Майра ще успее да го изобличи.
— Още днес го изпрати при нея. А междувременно се погрижи за себе си. Прибери се вкъщи и поспи няколко часа. Ако караш по този начин, скоро не ще можеш да се държиш на краката си.
— Може би ще те послушам. Ще се обадя на Майра и ще съгласувам прегледа с Уитни. Дано съзнанието ми да се проясни. Имам чувството, че пропускам нещо важно.
За пръв път Съмърсет не я посрещна на прага с характерното си надменно изражение. Ив се промъкна в къщата като крадец и накуцвайки се изкачи по стълбата. Съблече се в движение и въздъхна от удоволствие, когато се просна на леглото.
Изминаха десет минути, но сънят не идваше. Отчасти причината беше в болките, ала очевидно още беше под въздействието на стимулиращите таблетки. Чувстваше, че няма да заспи.
Мислено се опитваше да сглоби мозайката, докато накрая в съзнанието й настъпи бъркотия от хипотези и факти. Каза си, че ако не си отпочине, не ще успее да обясни теорията си на доктор Майра.
Запита се дали да не вземе горещ душ. Внезапно й хрумна чудесна идея — да поплува в басейна. Скочи от леглото и грабна хавлията си. Реши да вземе асансьора, за да избегне евентуална среща със Съмърсет. Когато се озова в солариума, захвърли хавлията и гола пристъпи към басейна, наподобяващ лагуна, около който бяха засадени великолепни цветя. Уханието им изпълваше въздуха. Тя потопи ръката си във водата и установи, че е приятно топла. Седна на първото стъпало и натисна бутоните на пулта, чрез които се задействаше уредът за хидромасаж. Когато водата забълбука, тя понечи да натисне друг бутон, после се отказа — в момента изобщо не й се слушаше музика.
Отпусна се в басейна и с облекчение си помисли, че е сама и няма кой да чуе как стене от удоволствие, когато пулсиращата вода започна да облекчава болката й. Дълбоко вдъхна аромата на цветята и притвори очи.
Усети как умората напуска тялото й. Зарече се никога повече да не взема лекарства. По-добре да идва тук — водата правеше чудеса. Обърна се по корем и заплува — отначало бавно, докато мускулите й се отпуснаха. Надяваше се чрез физическото натоварване да преодолее въздействието на стимуланта.
Когато устройството за хидромасаж се изключи автоматично, тя заплува по-бързо, стрелна се към дъното, сетне изскочи на повърхността с вик на удоволствие.