— Плуваш като риба.
Ив инстинктивно посегна към оръжието си, но в миг осъзна, че е гола. Стисна клепачи, за да проясни погледа си и съзря Риана.
— Знам, че изразът е банален. — Червенокосата се приближи до ръба на басейна. — Но е точен. — Събу обувките си, седна и спусна краката си във водата. — Нали нямаш нищо против?
— Не. — Ив не се смяташе за прекалено свенлива, но се потопи по-дълбоко. Мразеше да я виждат гола. — Рурк ли търсиш?
— Всъщност току-що бях в кабинета му. Двамата с Уилям още са там. Тръгнах си по-рано, защото имам час при фризьора. — Тя докосна разкошните си къдрици. — Косата ми е ужасна. Съмърсет ме осведоми, че си тук и реших да ти се обадя.
Ив мрачно се усмихна — все пак не беше успяла да се изплъзне от зоркия поглед на своя враг. Обърна се към Риана и измърмори:
— Имам малко свободно време и реших да поплувам.
— Какво вълшебно място е този солариум. Рурк има великолепен вкус, нали?
— Съгласна съм.
— Исках да ти благодаря за прекрасното празненство, беше незабравимо. Съжалявам, че не успяхме да си поговорим, ти беше заета с гостите, после спешно те повикаха на работа.
— Такава ми е професията, пък и не съм свикнала със светските събирания. Боя се, че съм лоша домакиня — заяви Ив, питайки се как да се добере до хавлията си без да изглежда пълна глупачка.
Риана се наведе и загреба вода с шепата си.
— Надявам се, че не се е случило нищо… ужасно.
— Нямаше смъртен случай, ако питаш за това. — После насила се усмихна, осъзнавайки, че е доста рязка с гостенката. Трябва да се постарае да бъде по-учтива. — Всъщност се добрах до важни улики. Арестувахме заподозрения.
— Радвам се. — Риана любопитно я изгледа. — Свързано ли е разкритието със самоубийствата, за които говорихме преди известно време?
— В момента това е служебна тайна.
Червенокосата се усмихна.
— О, разбира се. Знаеш ли, доста мислих върху онова, което ми каза тогава. Този… случай, както го наричате вие, може да послужи за написването на научен труд. Напоследък бях прекалено заета, но въпросът много ме заинтригува. Надявам се, че когато разследването приключи, ще ми съобщиш всички подробности.
— Може би, но не съм сигурна кога ще стане това. — Внезапно й хрумна, че Риана е специалистка в своята област и че би могла да потърси помощта й. — В момента заподозреният е подложен на психиатричен тест. Занимавала ли си се с оценка на поведението и характера?
— Разбира се, но моите изследвания са с различен аспект от тези на доктор Майра. Би могло да се каже, че са като двете страни на монета. Възможно е да достигнем до еднакви заключения, но двете използваме различни методи.
— Може би ще се наложи да получа още една независима експертна оценка — замислено промълви Ив и изгледа Риана. — Имаш ли разрешение за достъп до секретна информация?
— Да, по една случайност. — В очите на червенокосата проблесна любопитство. — Разрешителното ми е за четвърто ниво, клас Б.
— Да допуснем, че шефът го уважи. Би ли се съгласила да работиш като временен консултант на полицията? Гарантирам ти почти денонощна работа и мизерно заплащане.
— Кой би устоял на подобно примамливо предложение? — Риана се засмя и отметна разкошната си коса. — Радвам се на възможността да се разнообразя. Лабораторната работа ми е дошла до гуша. Уилям обича да се занимава със своите компютри, но аз предпочитам контакта с хората.
— Може би ще ти се обадя. — Ив си каза, че е глупаво да се крие под водата и престорено небрежно се изкачи по стъпалата на басейна.
— Знаеш къде да ме намериш… Господи, какво се е случило? — Червенокосата побърза да се изправи. — Цялото ти тяло е в синини.
— Рисковете на професията. — Сграбчи една от големите хавлиени кърпи, подредени до ръба на басейна, и понечи да се загърне. Риана й попречи.
— Момент. Чакай да погледна. Изобщо не си била на лекар. — Тя докосна бедрото на Ив.
— Какво ти влиза в работата?
— О, не се прави на дете — нетърпеливо я смъмри червенокосата. — И престани да се въртиш. Освен че съм жена и не бива да се смущаваш от мен, аз съм и дипломирана лекарка… Коляното ти е в ужасно състояние.
— Поставих му специален компрес с лед. Отокът започва да спада.
— Сигурно е бил колкото балон. Защо не си отишла в болница или поне в поликлиника?
— Защото мразя всички здравни заведения. Освен това нямам време.
— Сега имаш. Лягай на масата за масаж. Ще взема портативната аптечка от колата. Връщам се веднага.
— Много мило от твоя страна. — Ив повиши глас, защото червенокосата вече се отдалечаваше. — Не си прави толкова труд заради някакви синини.