Фредерик неволно се сеща за девиза на художника Франсис Бейкън: „Човек се ражда и умира и ако междувременно се случи нещо, толкова по-добре.“
Докато прекосяваше Бангла Роуд, той бе срещнал около две хиляди проститутки и не бе успял да запази хладнокръвие. Уредбите марка „Бозе“ дънят последния хит на Джордж Майкъл:
След уречените триста секунди дебелият камерхер се връща, придружен от един разкошен „катоей“ (тайландски травестит). Транссексуалният индивид притежава чифт великолепни гърди, влизащи в рязко противоречие с члена му в пълна ерекция. Фредерик завърта отрицателно глава.
— I’m sorry.
Той разбира колко трепет е в състояние да предизвика подобно несъответствие, но не от това има нужда тази вечер.
— I wait five minutes5.
Церемониалмайсторът вероятно приема отказа като предизвикателство, защото се оттегля с доволна усмивка, отвеждайки под ръка разочарования травестит. Откога е търсил такъв претенциозен клиент! Фредерик с нетърпение чака следващата изненада и не си дава сметка, че не може да се очаква изненада, тъй като самите понятия са несъвместими.
— Да можеше да ме види Делфин.
Фредерик си представя как жизнерадостно ще се смее тя, докато й разказва епизода с транссексуалния. Тридесет секунди по-късно вратата на будоара отново се разтваря. Тлъстият домоуправител този път държи за рамото едно момиченце. То стои, свело очи. Предрешено е като ученичка, с плисирана поличка и ученическа чанта, а косите й са прибрани на опашки, които стърчат от двете страни на възхитителното й личице.
— My name is Sum6.
Мазният тип ликува:
— Half virgin! Half virgin! Twelve years old7!
Сетне обяснява, че „полудевственица“ означава момиче, което е правило любов само веднъж. Ала и този път Фредерик отклонява предложението: той предпочита момичета с цици и окосмяване между краката (с други думи — жени).
— Sorry. Forget it. Bye Bye8.
Понечва да си тръгне, но сумистът му прегражда пътя. Този път не се усмихва, явно не разбира нищо. Какво повече иска този французин, който пренебрегва подобни съкровища? Самият Фредерик също не знае. Знае обаче, че това, което намира, не му харесва.
— You want grass? Opium? Heroin9?
— He, благодаря — отвръща Фредерик. — Употребявах екстази, но вече не го правя: много е неприятно, когато мине действието.
Човекът дава знак на момиченцето да излезе. То се измъква заднешком, чуруликайки „коп кхун кха“ (благодаря). Изглежда доволна, че ще съхрани още известно време своята полудевственост. Сетне дебелият изпада в криза:
— You say what you want. What you want, I got10.
Той натиска някакво копче и една плъзгаща врата разкрива цяла редица полуголи момичета, разположени в оскъдно осветена зала отвъд прозрачно огледало. Фредерик има неприятното усещане, че е свидетел на обвинението от сериала „Ню Йорк полис блус“, който трябва да идентифицира заподозрян. Поднасят му коктейл от ром, гран-марние, амарето, сок от ананас, нар и портокал, докато той стои пред всичките тези момичета, които не го забелязват и се гримират пред огледалото. Между тях и него се издига стена, по-лоша от Берлинската: стена от сребро.
Една от жените си е забучила флумастер във вагината. Клекнала, тя рисува върху лист хартия. След няколко минути сложни гимнастически движения накрая вдига листа, върху който е написано: „Welcome“. Фредерик със задоволство установява, че писателският занаят все още има бъдеще. Подобен подвиг би предизвикал фурор в Салона на книгата!
Той продължава да разглежда прелестните създания пред себе си. Разположени върху възглавниците, те здравата скучаят. Една мнима блондинка пои с бира кацнало на рамото й малко гибонче. Дали няма да настинат с този климатик? Той не посмява да зададе въпроса на дебелия: рискува да го изхвърлят начаса.
Внезапно вниманието му бива привлечено от жена с изключително гъвкаво, стройно и страстно тяло. Лицето й е скрито под качулка от латекс. Той я посочва с пръст. Сумистът засиява:
— The Slave! Ha ha! Good! You stay here11!
— Five minutes, yes, I know12 — отвръща Фредерик.
Най-сетне ще изпита онова, което са чувствали нашите прадеди робовладелци. Това разкошно същество ще се подчинява на всичките му прищевки. Когато беззъбият дебелак се връща (след обичайните триста секунди), с него няма никого. Той поканва Фредерик да го последва и го отвежда в добре оборудвана стая за изтезания: кон с гривни, кръст на свети Андрей, скрипци, белезници и вериги, нагайки, бичове, щипци и изкуствени фалоси от всякакви размери, окачени по стените. Същинска средновековна кула, на професионалист. Робинята е прикована о стената за китките, глезените и кръста. Тя все още е с качулката от латекс. Дебелият прибира парите, сключва ръце и излиза заднешком с поредица поклони.