— По моя вина — мисли си Фредерик — западнякът още дълго ще запази реномето си на отвратителен потисник.
Сетне решава да приложи на тази красива жена всичко, което му хрумне, за да извлече максимума удоволствие. (Изразът „тегля една патка“ вероятно произлиза именно оттам: човек си служи с едно тяло, за да „изтегли“ от него колкото се може повече наслаждение, все едно да се опитваш да „теглиш“ колкото се може повече пари от крадена кредитна карта.)
Тук следва елипса. Елипсата е стилистична фигура, която спестява на мързеливите автори необходимостта да разказват всичко с подробности. Подобен елегантен скок във времето оставя понякога читателя незадоволен. Ето защо предварително го молим за извинение.
След като дарява робинята с „поредица радости и болки“ (както казва Оноре Бостел)13, Фредерик е обзет от любопитство. Той желае да види лицето на красавицата, която е галил, чукал, изтезавал и хапал къде ли не. Той дръпва няколко ципа и когато успява да свали качулката, разпознава сияещото лице на Делфин, която го пита:
— Ей, Фред, знаеш ли, че току-що ме забремени?
Така е, подобно на всички басни, и тази си има поука накрая.
13
Журналист в „Пари Мач“ от 60-те години, измислил танца „бостела“, определен от него като „групова психодрама“. Самият танц изобразява редуване на различни състояния: веселост (скачане във въздуха, викове), тъга (лягане на дансинга и стенания) и пр. Вероятно тук се намеква за наскоро излезлия филм „Бостела“, в който героите минават последователно през всевъзможни противоречиви душевни състояния. — Бел.прев.