На една от камерните вечери в Редкъмби Хаус, вниманието на Лорейн бе привлечено от флиртуващия поглед на млад, красив мъж. Той й изглеждаше странно познат и тя си помисли, че вероятно го е виждала на някоя от другите вечери. Този мъж, блестящ с непостоянната екстравагантност на модните прищевки, вторачи присмехулния си поглед в своя домакин и приятел Лорд Денби и с театрален, настоятелен той попита:
— Каква стана тя, Денби, стари измамнико! Обеща ми страхотно прекарване и лов с кучета в Уилтшър за уикенда, а вместо това, осмелявам се да попитам, какво забавление си мислиш, че ми предлагаш тази вечер?
Младокът се усмихна на Лорейн и тя моментално си припомни къде го беше виждала. Той бе един от офицерите, които възпрепятстваха пътуването им до Лондон. Точно този, който й бе намигнал.
— Готвачката ни — каза Денби доста притеснено, — е считана за примадона в своята област…
— Виж — прекъсна го младият мъж самоуверено и хвърли нов флиртуващ поглед към Лорейн. Тя усети как се изчервява както при предишната им среща. — Не се надявай, че ще можеш да ме залъжеш с някаква готвачка! Пристигнах тук с очакването за небивали оргии и забавления! — прогърмя той басово.
Лорд Харкорт, който бе седнал наблизо, за малко да изплюе виното си. Той поклати раздразнено глава.
— Мили Маркъс! Толкова сте скандален! — усмихна се мило Лейди Хънтингдън.
— Скъпа моя Лейди — отсече Лорд Харкорт, — искам да ви кажа, че едва ли сте по-добра от този нагъл младок, щом така насърчавате инфантилните му, аморални брътвежи.
— За жалост, това са последиците от влиянието на Лорд Байрон и привържениците му върху обществото — каза Денби с леко подигравателна усмивка.
— Точно така. Проклетият поет вдигна такава пушилка около себе си! — възкликна Харкорт.
— Просто исках да кажа — включи се младият мъж, — че ми е необходима най-активна почивка, тъй като в края на месеца ще се наложи да се срещам пак с любимия си Наполеон на бойното поле.
— Не се и надявай на подобна отмора под моя покрив, Маркъс! — изръмжа Денби.
— Маркъс, охладете малко своят огнен темперамент, защото думите ви са доста скандални! Позабавлявайте ни с военни истории — примоли се мило Лейди Хънтингдън на своя вироглав млад гостенин.
— Както пожелаете, скъпа моя Лейди — усмихна се младият мъж, усмирен и приласкан от мекия глас и приятната, класическа хубост на своята домакиня. През останалата част от вечерта той не наруши даденото обещание и очарова всички присъстващи с хумора и остроумните си разкази за своята военна служба.
— Кой беше този мъж? — развълнувано попита Лорейн своята домакиня Лейди Хънтингдън, след като гостите си отидоха.
— Маркъс Кокс. Много мил кавалер, един от най-търсените ергени в Лондон, но неописуем женкар. Скъпо дете, много хора в този град не са това, което изглеждат и трябва да си особено внимателна с тях. Макар че моите приятелки, скъпата ти майка и Аманда, вероятно вече са те предупредили. За жалост, много младежи биха дали мило и драго, само и само да похитят честа на някоя девойка. Когато на мъжете, дори на хора с произхода на Маркъс Кокс, им предстои да заминат на фронта, известно безразсъдство се промъква в тона и поведението им. Тъжната истина е, че немалко от тях не се завръщат — едно обстоятелство, което те сякаш отказват да забележат.
— Толкова добре познавате светския живот… — каза Лорейн.
— Да, и следователно е мой дълг да ти предам малко от собствения си опит и мъдрост, които съм имала щастието да придобия, моя скъпа Лорейн. Но да се захващаме за работа. За жалост, налага се да се заемем с най-неотложната и тежка задача — да решим какво ще облечем за бала утре вечер.
На следващата вечер, под вещото ръководство на Лейди Хънтингдън, Лорейн вече беше напълно подготвена за бала. Още преди да се погледне в огледалото, младата шотландка беше сигурна в успеха на това начинание. Тя забеляза в очите на домакинята си такова очевидно одобрение, че огледалото изглеждаше напълно излишно Лорейн изглеждаше неподражаемо и веднага привличаше вниманието с червената си рокля от индийска коприна.
— Изглеждаш прекрасно, мила моя! Просто божествено! — с топло възхищение каза Лейди Хънтингдън.
Лорейн се доближи до огледалото и се загледа в собственото си отражение.