— Умолявам ви, сър… в името на свещена Англия! Ще получите желаното удовлетворение, но какво да е то?
— Много добре — каза Кокс след минута размисъл. — Тъй като отказвате да защитите честта си, се налага да прибегна до порядките на своя полк. Чувствам се задължен да наложа традиционните наказания за младши офицери, пристъпили правилата на военната дисциплина. Свалете панталоните си! И двамата! Заповядвам ви!
Маркъс се обърна към Лорейн:
— Моля ви, Лорейн, влезте в каретата, това не е зрелище за дами!
Лорейн се подчини, но не се сдържа да повдигне завесата. Видя как младшите офицери останаха голи от кръста надолу и после, заставайки гърбом, се превиха над крайпътното ограждение. Тя не можеше да гледа повече, но чу крясъците първо на единия и после на другия, последвани от вика на Маркъс:
— Ще получа своето удовлетворение-е-е-е!
Скоро след това той се настани до нея в каретата, леко задъхан.
— Съжалявам Лорейн, че се наложи да станете свидетел на строгостта на военната дисциплина по подобен начин. Беше ми болно да наложа такова наказание, но участта на старшия офицер невинаги е лека.
— Но Маркъс, нима това е обичаен начин за налагане на дисциплина в армията?
Маркъс повдигна вежда, обръщайки се към Лорейн.
— Има достатъчно различни начини, които биха могли да бъдат приложени, но счетох, че в случая тези ще бъдат най-ефикасни. Когато си натоварен с тежката отговорност да налагаш наказания на братята си по оръжие, особено важно е да не забравяш, че никога не трябва да пренебрегваш решаващата си роля за сплотяването на бойците, за създаването на колективен дух и подклаждането на любовта, да, на любовта към полка и другарите ти. Всичко това е абсолютно наложително за поддържането на строгия морал.
Това прозвуча доста неубедително за Лорейн, но развълнувана от красноречието и откровеността на Маркъс, тя каза:
— За жалост, подобно на всяка жена, съм много далеч от порядките в армията…
— Така и трябва да бъде — кимна Маркъс. — Но кажете, как е нашият общ приятел, Лорд Денби?
— О, Милорд е в такова окаяно състояние, Маркъс! Сърцето ми се къса! Ненаситната му жажда за вино и опиум, непристойната му връзка с тази овца… всичко така ужасно ме измъчва! След няколко дни той се връща в Уилтшър и отново ще посвети цялото си време на това изчадие адово!
— Трябва да заминем с него. Трябва да положим усилия и да сторим нещо, което да го върне на себе си. Шокът от внезапно сполетялото го нещастие е отслабил разсъдъка му и може би само нов шок би го извадил от това състояние. Трябва да го обмислим внимателно.
— Маркъс — започна Лорейн след удивително кратка пауза за подобен размисъл, — смятам, че се сещам за нещо…
21. Властелинът на пръстените3
Трупът бе измъкнат от горящия склад рано тази сутрин. След кратък оглед Глен гнусливо се отвърна. Макар и привикнал към гледката на мъртви тела, някои от които в ужасяващо състояние, той никога не бе виждал нещо подобно. В горната част на тялото плътта бе напълно овъглена, а лицето — неразпознаваемо. Глен почувства тежкото дишане на Фреди Роял зад гърба си, отбелязвайки злокобния факт, че задните части на нещастника са останали напълно недокоснати от огъня.
— Знач-и-и-и тоя е ан-а-а-лният каубой, а-а-а-а? — провлечено изрече Фреди.
— Ами, да, „Складът“ е бил гей-дискотека. Откаченякът бе разпознат от тъпкача си — кимна Глен към овъглената маса. — Разпозна го само по пръстена, нямаше друг начин.
Фреди набута показалеца си в сфинктера на трупа.
— Дааа, може би единственото нещо, което не е било унищожено… Не знам как е успял да направи разликата, но на мен повечето ми изглеждат еднакви. Сигурно е било истинска любов, а?
Глен поклати глава и посочи златната халка на един от овъглените пръсти.
— Другият пръстен, Фреди — натърти той.
— О! Сега разбирам какво имаш предвид! Прощавай, нали ме знаеш — засмя се Фреди.
На Глен му се повдигаше от лепкавата миризма на изгорено месо. Тя сякаш проникваше навсякъде. Постави още предпазен крем под ноздрите си.
След като свърши с тялото, Фреди наля доста по-летлива смазка в аналния отвор на трупа и я запали.
— Какво правиш? — изпищя Глен.
— Просто се опитвам да затрудня онова приятелче — патолога, като тръгне да търси още доказателства — усмихна се Фреди, а на Глен отново започна да му се повдига.