Денби погледна Лорейн. Той усети още нечие присъствие в стаята. Обърна се в очакване да види Маркъс Кокс. Там обаче стоеше женска фигура. Той се вторачи в най-близката приятелка на жена си известната сватовница Мис Мей.
— Мис Мей, струва ми се, че и вие имате пръст в това?
— Не повече от обикновено. Щом става дума за сърдечни дела, те могат да бъдат разрешени само от двете засегнати страни. Време е да вземете решение, Милорд. Вашата дума.
Лорд Денби се взря в очите на прекрасната Лорейн, които напомняха две тъмни езера.
— Искам да ти кажа… — колебливо приближи към нея той и я прегърна. — Обичам те… скъпа моя… прекрасна, прекрасна, любима Лорейн.
Той целуна красивата млада жена. Разнесоха се весели възгласи и Денби усети присъствието на Харкорт и Кокс в стаята. Независимо от това, той не откъсна устни от своята прекрасна леди.
— Е, Кокс — изкоментира на висок глас Харкорт. — Май най-сетне ще можем да побеснеем из гората с прословутите ловни кучета на Лорда!
23. Краят на Пъркс
Беше вече на третата бутилка червено вино в бара на „Кенсингтън“, когато на около три инча от гърлото реши, че не може повече и е достатъчно пиян, без да губи съзнание. Внимателно вдигна ръка за довиждане към бармана и клатушкайки се излезе на улицата.
Още беше светло, но Пърки Наваро бе прекалено замаян от алкохола и не забеляза връхлитащата го кола. Не забеляза нищо докато не почувства удара и не се прекатури през глава. Чак в болницата, когато за малко дойде в съзнание разбра, че нещо се бе случило. През тежкия си ступор, Пърки успя да види скупчилите се около леглото му странни лица, лицата на спешния екип. Едното лице му бе познато. Зад Внимателните изражения на безпристрастна загриженост се подаваше една ехидна физиономия, която гротескно се кривеше в разместения му фокус.
Пъркс почувства, че си отива, но забеляза как това лице се доближава към него и последните думи, които чу Пърки Наваро, бяха.
— В д-о-о-о-бри р-ъ-ъ-це-е си, Пърки, стари-и-и приятелю. Ще се п-о-о-грижим за теб както трябва…
За жалост, Пърки Наваро почина. Същата вечер Ивон Крофт, по време на почивката си, слезе в патологията, за да види Глен. Тя чу някакви особени звуци зад една от вратите в отделението.
— Кой е там? — попита тя Глен.
— Това е просто Фреди — усмихна се Глен. — Стар приятел на покойния. Вълнува се. Отдава му последна почит по свой си, особен начин.
— О — каза Ивон, — звучи трогателно.
24. Патологично Ваш
— Да — каза Глен. — Ще идем ли да пийнем кафе? Тя се усмихна и той я поведе към столовата.
Двама души играеха особено ключова роля в болничното настоятелство на „Сейнт Хъбин“. И за двамата участието в тръста беше изгодно, макар и по различни начини. Тези мъже бяха решени да не отстъпват онова, което имаха и на което държаха.
Единият от тях бе Алън Суийт. Той поиска разяснителна среща с все по-враждебно настроения патолог Джофри Клемънс, за да обсадят неспирните му протести срещу злоупотребите в неговото отделение.
Патологът тъкмо започна да говори, когато почувства напоения с хлороформ парцал през устата си. Той се съпротивляваше, но Фреди Роял, вторият човек, засегнат от откритията на патолога и евентуалните последствия, бе от здрав селски корен и имаше изключително силни ръце.
Алън Суийт веднага се притече на помощ в укротяването на патолога, които скоро изпадна в несвяст. Когато Джофри Клемънс частично дойде в съзнание, направи безполезен опит да помръдне, опъвайки здравите въжета, с които бе привързан. Оказа се, че е притиснат от една перхидролена блондинка на име Кенди, която бе напъхала дълбоко в ануса му огромен изкуствен пенис, привързан към корема й. Другото момиче, на име Джейд, се потриваше, седнало върху брадатата му мутра. Клемънс се почувства безметежно спокоен.
— О-о-о, става чудно! — провикна се Фреди Роял и стартира камерата в бившата квартира на Пърки. — Тия отпускащи лекарства са голяма работа, нали Джофри, стари развратнико?
Клемънс, притиснат от Джейд, само успя да простене тихо в безметежната си омая.
— Много хора могат да видят този запис, Джофри. Разбира се ти и аз знаем, че това няма да се случи — усмихна се Суийт.
— Вс-ь-ъ-щност, ст-а-а-а-ва дума за би-з-з-нес, както винаги — засмя се Фреди. — О-о-ох, т-о-о-ва си г-о-о бива!