Съпругата на Ендрю, Флора, за разлика от него, бе известна с разточителната си екстравагантност. Тя бе приела, че е встъпила в брак с човек далеч под нейното социално стъпало, че средствата са съвсем ограничени, но постепенното й привикване към „практичното“, както често се изразяваше съпругът й ежедневие не бе променило екстравагантността на духа й. Това караше Ендрю да я боготвори още повече. Достатъчно бе да си припомни, че тази прекрасна, красива жена се бе отказала от модното общество в Лондон, за да го замени с живота, които той би могъл да предложи.
Двете им дъщери, които се бяха свили пред огъня, бяха наследили духовната екстравагантност на майка си. По-голямата, Агнес Бийти, седемнадесетгодишна хубавица с порцеланова кожа, отметна назад гарвановочерната си коса, за да има по-добър поглед към съдържанието на „Дамски месечник“.
— Каква невероятна вечерна рокля! Виж я, Маргарет — възкликна развълнувано тя, пресягайки се с разтворената страница пред погледа на по-малката си с една година сестра, която безцелно побутваше оскъдните въглени в камината — сатенено горнище закопчаващо се отпред с диаманти.
Маргарет скочи права и се опита да измъкне списанието от ръцете на сестра си. Агнес се вкопчи по-здраво в страниците и едновременно с това сърцето и прескочи от страх да не скъса нещо. Въпреки това тя се засмя и каза с безупречно добронамерения си, снизходителен тон:
— Но сестричке твърде си млада, за да обръщаш внимание на подобни неща!
— Хайде, хайде, дай ми го! — жално се примоли Маргарет, докато и нейната ръка отпускаше списанието.
Безгрижно заиграни, момичетата не забелязаха появата на новата си учителка. Слабата, с вид на стара мома англичанка сви устни и високо зацъка с език:
— Явно подобно поведение е трябвало да очаквам от дъщерите на най-добрата си приятелка, Флора Бийти! Трябва много да внимавам, да не ви изпускам от очи за в бъдеще!
Момичетата изглеждаха смутени, но Агнес делови игривата нотка в строгия тон на учителката.
— Но мадам, нали за да се представим достойно в лондонското общество, трябва да обръщаме внимание и на облеклото си!
Жената я изгледа:
— Образованието, общата култура и познаването на етикета са по-важни качества за една млада лейди при представянето й в цивилизованото общество, отколкото качеството на дрехите и бижутата, които носи. Представяте ли си само неудобството, което би изпитала вашата скъпа майка, да не говорим за строгия ви баща, ако изпаднете в неловко положение на някой от лондонските балове? Оставете грижата за гардероба в по-опитните ръце на родителите си и насочете вниманието си към по-наложителни задачи!
— Да, Мис Мей — отвърна Агнес.
Момичето е буйна вода, помисли си Мис Мей. Точно такава беше и майка й, старата приятелка на учителката от преди много години, всъщност от времето, когато Аманда Мей и Флора Къркланд бяха представени заедно на лондонското общество.
Пърки захвърли ръкописа обратно на масичката за кафе.
— Пълни дивотии — каза гласно той. — Направо зашеметяващо добре, по дяволите! Кучката му с кучка е в чудесна форма!
По пътя към розовите храсти той доволно потриваше ръце. Изведнъж го завладя безпокойство. Върна се тичешком в парника и взе отново ръкописа. Прелисти го, достигайки до последните страници. Завършваше на страница четиридесет и втора и някъде от двадесет и шеста нататък представляваше серия от кратки изречения и разпилени по полетата забележки, изписани с неуверена ръка. Ръкописът далеч не беше завършен.
Да се надяваме, че старото момиче ще се оправи, помисли си Пърки. Почувства неудържимо желание да бъде до съпругата си.
6. Откритието на Лорейн и Ивон
Лорейн и Ивон се подготвяха да тръгват към отделението. След края на смените си имаха намерение да си купят някоя и друга дреха, защото вечерта бяха замислили да купонясат в един джънгъл клуб, където Голди щеше да бъде хитът на партито. Лорейн беше леко обезпокоена като забеляза, че Ивон все още е потънала в книгата си. Всъщност, какво й пука — нали сестра Пател не й беше на главата.
Тъкмо тръгна да дава зор на приятелката си, когато в очите й се наби името на авторката. Тя огледа книгата и снимката на зашеметяващата жена, украсяваща задната корица. Очевидно снимката беше много стара и ако не беше името, нямаше да разпознае Ребека Наваро.