Име: Млад професионален кадър Хю.
Кауза: защита и подобряване на услугите, на които имат право трудещите се.
Име: Завеждащ отдел Хю.
Кауза: оптимизация на качеството на услугите, в името на тези, които ги ползват.
Име: Главен мениджър Хю — държавен сектор.
Кауза: перфектно обслужване, чрез повишаване на ценовата ефективност и ценовата ефикасност (което означава безработица за хората, осигуряващи услугите, но повишаване на качеството в полза на мнозинството, което ги потребява — неизбежната цена на прогреса).
Име: Мениджър Хю — частен сектор.
Кауза: максимизиране на печалбите чрез повишаване ценовата ефикасност, ефективността на използване на ресурсите и експанзия към нови пазари.
— Но от осемдесет и четвърта година насам няма много напредък, Хедър — ще се усмихне той зад броя си на „Индипендънт“.
Незначителните промени доведоха до ключови разлики. За Хю заключителния анализ се превърна в окончателен финансов баланс. Семантиката е важно нещо. Баналните лозунги за революция и съпротива се превърнаха в още по-банални декларации от сферата на икономическата ефективност, счетоводството и спорта.
По пътя мечтите ни се загубиха. Лозунгите за революция може и да бяха наивни, но поне ставаше дума за нещо голямо, нещо важно. Сега хоризонтите ни са стеснени. Това не ми е достатъчно. Други се примиряват, тяхна работа. Но не е достатъчно за мен.
Не е достатъчно, защото съм вече на двадесет и седем и от четири години не съм получила дори един оргазъм. През тези четири години той изливаше лепилото си за тапети в мен, консумирайки мен, докато лежа и си мисля за консумацията. Докато ме чука съставям своите списъци:
• захар
• сладко
• хляб
• мляко
• грах
• ориз
• подправки
• пици
• вино
• домати
• лук
• зелени чушки
… тогава направих нещо напълно невероятно — спрях да консумирам просто заради идеята.
Тлъстините ми започнаха да изчезват. Мисълта за това изчезна от главата ми. Всичко стана по-леко. Започна се с желанието да бъда изчукана добре. Последва необходимостта да им кажа да си го начукат и да умират. Започнах да чета книги. Да слушам музика. Да гледам телевизия. Усетих, че започвам да мисля отново. Опитах се да спра, защото ми причиняваше болка. Не можах.
Когато всичко това е в главата ти, няма начин да не се промъкне в живота. Ако ли пък не, загиваш. А аз нямам такова намерение.
12. Лойд
Отне ми бая време да се върна от Глазгоу. Есид, мамка му, никога повече, поне не до следващия път. Отровната ме среща на стълбището.
— Къде беше? — пита тя укорително. Отровната комай се отнася все по-положително към мен.
— Глазгоу — отвръщам аз.
— По какъв случай? — интересува се тя.
— Слам вечер в „Ренфрю Фери“ — лъжа безпощадно. Не искам много да си пъха носа…
— Как беше?
— Много добре — правя се на ударен.
— Имам още от онова екстази за шиткане, но е у нас — казва тя.
Велико. Още скапани хапчета за продан. Скоро репутацията ми ще падне толкова ниско, че хората ще предпочетат да се снабдяват от пивоварните. Предишните ги оставих в Глазгоу на Стиво, който не възложи особени надежди, но обеща да направи каквото може.
— Хубаво. Ще дойда тази вечер — казвам й. Просто искам да си вляза вкъщи и да си направя един чай, придружен от джойнт. После се сещам, че оставих марихуаната заедно с хапчетата в Глазгоу.
— Имаш ли някакъв джойнт? Нещо да дръпна. Изтощен съм от това пътуване. Имам чувството, че челюстта ми е натрошена цялата. Искам малко да се смажа. LSD също върши работа. Просто имам нужда от нещо. Искам каквото и да е, по дяволите, и толкова.
— Имам едно-друго — отвръща тя.
— Тогава ще те изпратя до вас.
Отиваме у Отровната. Там са Соло и двама други приятели — Мънтс и Яско. Соло се впусна да ми пелтечи нещо и аз се притесних. Не разбирах и думичка. Все едно изкарваше само съгласни и при това през носа си. Докато Отровната отиде да сложи чай и да донесе джойнт, Мънтс застана зад Соло и с език направи минетчийски жест. Той и Джако бяха като две хищни птици, които кръжат над раненото животно. Стори ми се тъжно и съжалих Соло Това ми напомни един филм за Мохамед Али по телевизията, в който поразен от паркинсонова болест, вероятно вследствие на играта, пичът бе лишен напълно от буйното си красноречие. Когато Отровната се появи, изглеждаше като Дон Кинг, който те изнудва и се подсмихва доволно.