— О не трябва така, сестричке, наистина би било чудесно, ако се научиш — подутото лице на Ребека бе смръщено от решителност.
Лорейн леко се смущаваше от погледа на Пърки, който се плъзгаше по нея. В тази униформа се чувстваше странно незащитена, напълно изложена на оглед като някакъв екзотичен предмет. Сестра Пател скоро щеше да пристигне и я очакваха неприятности, ако не се размърда.
— От кое място в прекрасната Шотландия идваш, моето момиче? — усмихна се Пъркс.
— Ливингстън — отговори кратко Лорейн.
— Ливингстън — повтори Ребека. — Звучи прекрасно. Ще ходиш ли натам скоро?
— Да, ще се видя с майка и така нататък.
„Да“, помисли Пъркс, „има нещо в това шотландче“.
Нейното влияние се простираше не само върху хормоните на Пъркс. Тя помагаше и на Ребека. Момичето сякаш я възпламеняваше, връщаше я към живота. Когато Лорейн напусна стаята, жена му отново отпочна старата, безкрайна песен на самосъжалително хленчене.
Крайно време бе и той да се спасява.
8. Недискретността на Фреди
Преди да пристигне през късния следобед в болницата „Сейнт Хъбин“, според собствените си разбирания Фреди Роял бе изкарал един тежък ден. Цялата му сутрин бе посветена на заснемането на поредния епизод „От Фреди с любов“ Младото момче, което Фред бе избрал да имитира плуване с делфините в „Моъркеймбър Марийнленд“, докато дядо му и баба му се връщат към моменти от медения си месец, се гънеше на сухо по корем, влагайки цялото си старание. Това толкова възбуди и развълнува Фреди, че трябваше да повтарят сцената няколко пъти.
— Иска ми се всичко да е по-неподвижно — каза Фред — съвсем, съвсем неподвижно.
На режисьора Бари съвсем не му беше до подобни забавления.
— Божичко, Фреди, вземи си почивка този следобед, иди в болницата и го направи с някой наистина неподвижен — простена той — Дано това поне подейства върху либидото ти.
Всъщност, идеята не бе никак лоша.
— Защо пък не, стар пръч като мен — усмихна се Фреди и привика един от служителите да му поръча такси от Шепърдс Буш до „Сейнт Хъбин“. Докато пътуваше през Уест Лондон, изнервен от тътренето на таксито в претовареното движение, той промени плановете си. Каза на шофьора да кара към една книжарница в Сохо, която често посещаваше.
Фреди намигна на човека зад щанда преди небрежно да се залута към дъното на магазина. Там един мъж с доста странни, рогови рамки на очилата, които отпиваше чай от чаша с надпис „Футболен клуб Гълингхям“, се ухили на Фреди.
— Как е, Фреди? Как си, приятелче?
— Бива, Бърти, бива, стар негоднико. А ти?
— Не се оплаквам. Ето, имам нещо тук като за теб…
Бърти отвори заключения шкаф и започна да рови сред някакви кафяви пакети, докато не откри един, надписан с черна химикалка — „ФРЕДИ“.
Фреди го взе, но не го отвори. Вместо това посочи с глава отсрещните рафтове с книги на стената. Бърти се усмихна.
— Днес няма много нови неща — каза той и се приближи към стената. Той дръпна една дръжка и се отвори врата. Зад нея се намираше малка, тясна стая с метални рафтове, запълнени със списания и видео касети. Двама мъже ровеха из тях. Фреди влезе и дръпна зад себе си вратата. Един от мъжете му беше познат.
— Как е Пъркс, стари-и-и приятелю?
Пърки Наваро отклони поглед от корицата на „Дълъг език — лезбо сладурчета №2“ и се усмихна на Фреди.
— Фреди, скицо. Как си?
Той се пресегна отново към рафта. Стори му се, че е забелязал двойничка на сестра Лорейн Гилезби в „Горещи путки 78“.
Оказа се, че нямат нищо общо, просто косата беше същата.
— Добре съм, ч-е-е-рна овца се не г-у-уби, знаеш — отпочна Фреди, но забеляза разсеяността на Пърки. — Н-е-ещо интересно ли има?
— Така ми се стори, ама че, за жалост — каза Пърки разочаровано.
— С-и-игурен съм, че все-е-е ще си паднеш по н-е-е-щичко. Как е моят „А-а-нгел“, оправя ли-и-и се?
— Доста по-добре е.
— Поне е на д-о-о-бро място. Днес см-я-я-там да се отбия и да я в-и-и-дя. И без т-о-о-ва трябва да ходя на среща там, заради камп-а-а-нията за събиране н-а-а средства.
— В сравнение с преди, промяната е очевидна — ухили се Пърки, оживявайки се отново. — Дори смята скоро да се върне към писането.
— Бр-а-а-во.
— Да, а там има и една млада сестричка, дето й се грижи… едно мъничко шотландче… много добре й се отразява. Осен това гаджето си го бива. Всъщност, сега се ровичкам да открия нещо сходно…