— О — казва той засегнато, само че този път е наистина засегнат, — така ли?
— Нямам представа — отвръщам, — но явно това е, което чувствам и мисля.
— Виж — казва той с дискретно съпричастен тон, — ако нещо не е наред, винаги можеш да го споделиш с мен. Не е необходимо да ме нападаш така. Не съм чак толкова черен.
— Това дали си черен или не, не е моя работа. Запази го за себе си. Освен това, всичко е съвсем наред. По-добре от това, здраве му кажи.
— Държиш се много особено…
Запазвам пълно спокойствие:
— Знаеш ли, поведението ти към мен е погрешно основано на собственото ти предположение, че ме е грижа какво мислиш за външния ми вид. Това няма нищо общо с истината. Ти си ми мениджър в тази организация, организация, чиято цел е да свърши някаква работа и слабо се интересува от естетика или каквато и да е сексуалност. Не ме интересува и нямам намерение да го правя на въпрос, но ако видът ми радва очите ти, аз смятам сериозно да се замисля дали нещо не съм се объркала.
— Е, благодаря ти, че ме постави на място — мръщи се той. — Всъщност просто се опитвах да се държа сърдечно.
— Не, аз съм тази, която трябва да се извини. Ти нямаш нищо общо. Примирявайки се с детинското ти, досадно поведение, аз съм създала погрешната представа, че го одобрявам, това си е изцяло моя грешка. Съжалявам, наистина съжалявам.
Той кимва. Изглежда слисан, но успява плахо да се усмихне:
— Добре… ще го преживея.
Каква плаха усмивка. Мистър Кейс. Боже Господи! Сядам отново пред компютъра си в еуфорично настроение. В обедната почивка отивам до „Ийст Порт Бар“ и си вземам за награда джин с тоник. Седя сама, но не се чувствам самотна.
Следобедът се чувствам така, сякаш са ми пораснали криле. Когато се връщам вкъщи откривам, че Хю ми е оставил съобщение на телефонния секретар:
„Скъпа, ще закъснея малко тази вечер. Налага се да поработим с Джени за следващото представяне.“
14. Лойд
С Абдаб в Нюкасъл всичко мина добре, но бях скапан. Той ми даде солидно количество кока за Отровната и по целия път с автобуса имах чувството, че пакетчето направо ще прогори панталоните ми. Беше чиста параноя след голямо друсане, но не можех да забравя Нюкс и на всяка спирка имах усещането, че ченгетата нахълтват и ме арестуват. Така или иначе, нищо не се случи. Стигнах си вкъщи по живо по здраво и си направих супа.
По-късно вечерта се замъкнах с Али в „Трайбъл“. Искаше ми се просто да се размажа, но Али настояваше много. Наложи се да взема и няколко от своите хапчета екстази, което хич не беше на добро. Тази партида пак беше различна, приличаше на кетамин или нещо подобно. Бях се скапал, изобщо не можех да танцувам. Седях в чилаута и Али ми дуднеше:
— Как си, Лойд?
— Скапан — отговарям направо.
— Трябва да пробваш метедрина13 на кристалчета, дето е у нас. Не съм мигнал, откакто си дръпнах. Цели три дни ходя надървен. Бях готов да се отрека от кръстоносния си поход в търсене на любовта и да привикам Амбър да седне на лицето ми.
— Тя тук ли е?
— Да, на горния етаж. Заедно с Хейзъл и Яско. Яско здраво клати Хейзъл — отбеляза с горчивина той, издишайки през зъби и приглаждайки назад косата си. — Май ще трябва да се позавъртя горе.
Амбър ме откри без никакъв проблем. Тя току-що бе облекчила Али, оставяйки го да го направи с нея на пода.
— Не е необходимо да ми правиш компания — смотолевих аз. — Добре съм. Малко съм скапан…
— Няма нищо — отсече тя, задържайки ръката ми в нейната, преди да добави умислено. — А, да, онази Вероника те търсеше.
Както обикновено, отне ми няколко секунди да стопля кого има предвид. Вероника беше безвкусния прякор, с който определени хора наричаха Отровната.
— Тя тук ли е? — попитах с известно притеснение, хвърляйки поглед към часовника на Амбър, за да проверя дали ще успеем да се преместим в „Сублим“ или „Сатива“, в случаи, че отговорът е „да“.
— Не, видях я по-рано в „Сити кафе“.
Слава тебе, Господи! Взех още едно хапче и с Али, Амбър и оня малкия пич, Колин отидохме в моята квартира. Опитах се да правя секс на пода, но бях много гроги за такова нещо. Скоро щеше и да ме удари хапчето. Наложи се да намалим музиката, защото ония боклуци, нещастните юпита отсреща, се оплакаха, че вдигаме шум. Просто не ми се искаше да идват ченгета след случая с Нюкс. Получи се малко неловко, защото Амбър се натискаше на Али, а оня Колин тръгна да се слага на нея. Само да имах малко повече сексуална фантазия и енергия щях да започна да свалям Колин, за да стане шоуто. Скоро младото копеле си тръгна, след него Али и много ми се искаше и Амбър да ги последва, но тя остана и цяла нощ си пускаше музика. Бях изстискан и й казах, че отивам да се размажа. Когато се събудих сутринта, тя лежеше в другия край на леглото, а краката й бяха разположени точно под носа ми.