— Не знам… Не съм вземала никакви лекарства от години. Разправят, че екстазито…
— Деветдесет процента от тези приказки са пълни дивотии. Вярно, то те убива, но същото е с храната или с въздуха, който дишаш. Щетите са значително по-малко, отколкото при алкохола.
— Добре… но не искам да халюцинирам…
— Това не е есид, Хедър. Ще се почувстваш просто комфортно със себе си и света за малко. Няма нищо лошо в това.
— Добре — съгласих се колебливо.
Като най-долно шубе оставих съобщение на Хю на телефонния секретар. После се вдигнахме в един бар, а след това в самия клуб. Чувствах се малко глупаво в дрехите, които Мари ми бе избрала да облека. Тя носеше същия размер и като студентки често сме си разменяли дрехите. Когато се обличахме еднакво. Като се погледнах в огледалото ме досмеша с тази къса пола и тясна фланелка. На Мари обаче й отиваха, а бяхме на една възраст. Мислех си, че в клуба всички ще ме зяпат, но не се случи нищо подобно. Отначало ми беше доста скучно. Мари не ми позволи да пия алкохол в предишния бар. Щяло да развали ефекта от екстазито. Мечтаех си за един джин, да уталожа нервите си.
Взех хапчето в клуба. Отначало ме удари доста силно и леко ми прилоша. Почувствах се зле, но не чак толкова, колкото казах на Мари.
— Ти сама го правиш да е така, защото му се съпротивляваш — прошепна Мари и ми се усмихна. После го почувствах да преминава по ръцете ми, по тялото ми, по гърба ми. Гъделичкащо, шеметно усещане. Погледнах Мари и ми се стори много красива. Винаги съм знаела, че е хубава, но с годините бях свикнала да наблюдавам по-скоро признаците на повяхване. Вглеждах се за бръчки, за някое килограмче повече, за побелели косми. Дали откривах или не, беше без значение. Важното е, че ги търсех у нея, а съответно и у себе си, несъзнателно, заблуждавайки се, че тя и аз сме едно и също нещо.
Реших да отида до тоалетната и да се видя как изглеждам в огледалото. Сякаш не стъпвах по земята, а се носех в собствената си митична аура. Като че ли вече бях умряла и се движех в небесните селения. Всички тези красиви хора се усмихваха и изглеждаха точно както се чувствах аз. Не че изглеждаха по различни с нещо, просто можеше да видиш радостта, която се излъчва от тях. Погледнах се в огледалото. Това, което не видях, беше тъпата женица на Хю Томсън. Нея вече я нямаше.
— Ей — каза някакво момиче, — добър трип, а?
— Аха… направо невероятно! Никога не съм се чувствала толкова щастлива! Това ми е за първи път на екстази… — задъхано казах аз.
Тя дойде и ме прегърна.
— Чудесно. Няма нищо по-хубаво от първия път. Винаги е прекрасно, но първият път…
Говорихме сякаш с часове и по едно време се сетих да се върна при Мари. Имах усещането, че познавам всички, всички тези непознати хора. Ние споделяхме едно прозрение, една близост. Никой, който не го е изпитал при подобни обстоятелства, не би могъл да знае какво е. Бяхме заедно в един собствен свят, свободен от омрази и страхове. Отърсих се от страха, нищо повече от това. Танцувах и музиката беше чудесна. Хората, разни непознати, ме прегръщаха. Сред тях имаше и мъже, но те не го правеха прилепчиво. Когато се сетих за Хю, просто го съжалих. Съжалих го, че никога няма да изпита подобно нещо, съжалих го, че „ефикасно“ е пропилял живота си. Съжалих го, че ме е изгубил, което вече беше повече от сигурно. Край между нас. Този етап от живота ми беше приключил. Щях да си взема отпуска и за следващия ден.
16. Лойд
Али излезе прав за този стаф. Беше ми казал чистата истина. Дни наред не можеш дори да премигнеш. Веднага бях преизпълнен от мисли и енергия. Опитвах се, насилвах се да премигна, докато кензах, седнал на тоалетната чиния. И тогава нещо се случи — не можех да спра да мигам. Прилоша ми и си помислих, че ще припадна. Проснах се на студения, облицован под на банята и се почувствах по-добре, прилепяйки към него пулсиращото си лице. Мигането спря и аз отново бях в страхотна форма.
На вратата се позвъни. Беше оня пич, Сийкър. Той мина край мен и влезе в хола. Извади торбичката и я закачи на ръчното кантарче, което носеше със себе си.
— Десет грама — установи той. — Пробвай го.
Така и направих, макар да ми беше трудно да установя доколко е чиста коката, защото не съм голям маниак, но веднага усетих, че е по-добра от тази на Абдаб. Попитах Сийкър дали мога да дръпна една магистрална. Той завъртя отегчено поглед, после спретна по една магистрална за мен и за него на плота в кухнята. Усетих онова приятно обезчувствяне, но метедринът до такава степен беше проникнал в мен, че едно дръпване кока почти не оказа влияние. Сигурно и цялата торбичка да бях изсмъркал, не би имало значение. Както и да е, дадох на Сийкър сухото и той се разкара. Странна твар е този Сийкър. Не движи с никого, но всички го знаят.