Копелето Монтс й лепна този прякор. Той я беше чукал веднъж, но или бе пропуснал да повтори или не бе го направил по вкуса й, вследствие на което тя бе накарала още читавия навремето Соло да му размаже мутрата. „Ебати Отровната путка е тая Вероника“ — измърмори той горчиво, когато му бях отишъл на свиждане в болницата, а лицето му беше цялото омотано в бинтове.
— Как е? — попитах. Зяпах профила й. Виждах халката на пъпа й, точно докъдето се бе набрало горнището на трикото.
— Шибания — изсъска тя, всмуквайки от цигарата.
— Май повечко ти е дошло, а?
— Ъхъ — отвърна тя, обръщайки се към мен. — Чувствам се като парцал. Не мога да се съвзема. Единственото нещо, което ме оправя в подобни случаи, е доброто чукане. Онзи фикус оттатък не може нищо да направи. Не искам нищо повече. Само едно добро чукане.
Усетих се, че я гледам право в очите и започвам да дърпам долнището на трикото й.
— Навит съм да го направим…
— Лойд! — засмя се тя и ми помогна да я съблека.
Вкарах пръста си в путката на Отровната. Беше направо прогизнала. Сигурно се беше пипала, а може и да беше от стафа. Както и да е, яхнах я отгоре, вкарвайки надървения си член. Лижех грапавото й лице като някой слабоумен пес, който е захапал сух, нащърбен стар кокал и просто клатех механично, наслаждавайки се на стенанията и въздишките й. Тя хапеше врата и раменете ми, но кристалният метедрин бе направил тялото ми безчувствено и толкова кораво, че можех да продължа цял ден. Отровната получаваше оргазъм след оргазъм, а аз дори не показвах признаци, че ще свърша скоро. Набутах амоняка под носа й, вкарвайки пръста си в ануса й и тя изви на умряло като банши14. В този момент очаквах всички да се втурнат в спалнята, но никой не се появи. Сърцето ми бумтеше и се изплаших да не припадна, защото започнах да мигам като бесен. След малко успях да го овладея.
— Това е… достатъчно… — чух Отровната да се задъхва.
Извадих го твърд и готов както преди да го вкарам.
Седнах на леглото и се опитах да го напъхам що-годе удобно в дънките си. Имах чувството, че съм вкарал парче дърво или метал.
Просто ти се иска да го отчупиш и да се отървеш от него. Потреперих, като се замислих колко ли ми е кръвното.
— Направо откачено… — излегна се назад Отровната, дишайки тежко.
Трябваше да изчакам, лежейки до нея, да си тръгнат другите. За щастие тя заспа дълбоко. Аз продължавах да лежа сковано и да разсъждавам какво по дяволите правя с живота си. Замислих се, че трябваше да изчукам Отровната под мишниците, след като ми бе дадена такава възможност. Когато извършиш нещо особено пошло, за което съжаляваш още в мига, в които си го сторил, осъществяването на една еротична фантазия би го направило по-приемливо.
След малко отидох в хола и видях, че Соло и Яско са заспали на дивана, тръгнах си и се помотах известно време из града. Бъкаше от екстази маниаци, които излизаха от клубовете, хванати ръка за ръка. По улиците се тътрузеха алкохолици и мучаха някакви песни. Бяха изпълзели всякакви копелета, друсани с какво ли не.
17. Хедър
Главата ми бучеше, докато се шляех по „Принцес Стрийт“. Макар и по-късно сутринта, Мари трябваше да се завлече на работа в Скотиш Офис. Аз нямах такива намерения. Същата сутрин докопах в квартирата и стиховете на Шели. Не можех да се спра. После четох Блейк и Йейтс. Мозъкът ми поглъщаше жадно всеки стимул и не можеше да се насити.
Разгледах арт шопа на „Хановер Стрийт“. Прииска ми се да рисувам. Ето, точно това исках, да си купя комплект бои. После мярнах един музикален магазин и влязох. Исках да си купя всички записи, които виждах и изтеглих максималната възможна сума от триста лири с кредитната си карта. Не можех да реша какво да си купя и накрая си излязох с няколко мешани компактдиска с хаус, които може би не бяха най-доброто, но все пак щяха да бъдат огромен напредък в сравнение с любимите на Хю „Дайър Стрейтс“, „U2“ и „Рънриг“.
Влязох в една от книжарниците „Уотърстоунс“. Огледах се и си купих книгата на Иън Макдоналд за Бийтълс и тяхната музика в контекста ма шестдесетте. На задната корица цитираха думите на някакво момче, което след като прочело книгата, отишло и си купило пълната колекция с албумите на Бийтълс на компактдискове. Направих абсолютно същото. Хю не обичаше Бийтълс. Как изобщо може да не обичаш Бийтълс?
Влязох в едно кафене и разлистих „NME“, което не си бях купувала от години. Вътре прочетох едно интервю с пича, който преди свиреше с „Хепи Мъндейз“, а сега беше събрал нова банда — „Блек Грейп“. Върнах се в музикалния магазин и купих техния албум — „Велико е да си ги спрял… Йе!“, просто защото навремето момчето твърдеше, че е вземало огромни количества наркотици.