После отидох в града, забих се на рейва в оня клуб и там я срещнах.
21. Хедър
Бяхме в клуба заедно с Денис и Джейн, две приятелки на Мари, които станаха и мои приятелки за времето, достатъчно на екстазито да проникне в тялото ми, да потанцувам с тях, да ги напрегръщам и да се изплачем как сме пропилели последните няколко години от живота си. В такива моменти, когато хората се отварят към теб, разбираш, че сме много еднакви и че единственото на този свят, което притежаваме, са другите. Политиката във Великобритания през последните двадесет години е чиста лъжа и измама. Проблемът е, че сме управлявани от слабоволевите и дребнавите — които са достатъчно тъпи, да не осъзнават колко са слаби и малоумни.
Продължавахме да седим с Джейн в чилаута и да си приказваме, отнасяни все по-нависоко от екстазито. Знаех, че съм под влиянието му, но отново научавах толкова много, чувствах толкова много. Някакъв мъж приближи. Той погледна Джейн и попита дали мястото до нея е свободно. Тя каза, че е.
Той седна и й се усмихна.
— Напълно съм се отнесъл — каза той и описа с пръст кръг до главата си.
— И ние — отвърна Джейн.
— Аз съм Лойд — обърна се към нея мъжа и стисна ръката й.
— Джейн.
Той пак й се усмихна и я прегърна за малко. После се обърна към мен. Не каза нищо. Очите му бяха като големи тъмни езера. Нещо премина от очите му и проникна в мен. Все едно че виждах собственото си отражение, което се проектира отново в мен. Най-сетне успях да прочистя гърло и да кажа.
— Хедър.
Джейн се усети, че нещо става и се качи горе да танцува. Лойд и аз останахме и просто продължихме да си приказваме и да се шегуваме. Плямпахме за всичко, за живота си, за света, за какво ли не. След известно време той каза:
— Виж, Хедър, кофти ли ще бъде, ако те прегърна, а? Просто искам да те подържа за малко до себе си.
— Добре — отвърнах. Тогава се случи. Нещо. Нещо се случи.
Дълго време останахме прегърнати. Когато затворих очи, сякаш се изгубих в топлината и ароматите му. После усетих как все едно се движим, отплуваме нанякъде. Усетих как прегръдката му става по-плътна и аз се притискам към него. Явно го бяхме почувствали едновременно. Той предложи да излезем навън. Вървяхме прегърнати, ръката му беше обгърнала раменете ми. Той ме привличаше към себе си и от време на време повдигаше косата от очите ми, за да ги вижда.
Изкачихме се на хълма на Артур и се загледахме в града. Стана студено и понеже бях леко облечена, той внимателно ме загърна с якето си. Поговорихме още известно време и наблюдавахме изгрева. После минахме през целия град на път за вкъщи и аз го поканих. Седяхме в моята стая, пиехме чай и пускахме музика. След това Мари и Джейн се върнаха.
Просто продължихме да разговаряме. Никога не се бях чувствала толкова щастлива.
По-късно Лойд се приготви да си ходи. Искаше ми се да остане. На вратата докосна раменете ми и каза:
— Беше невероятно. Ще ти звънна. Искам още толкова неща да ти разкажа. Наистина беше много хубаво. Накара ме да се замисля над какво ли не.
— И мен.
— Добре, ще ти звънна.
Целуна ме по устните и отстъпи крачка назад.
— По дяволите… — въздъхна той, поклащайки глава. — Не мога да се отлепя — каза, докато слизаше надолу.
Сърцето ми биеше бясно. Просто исках да изчезна. Изтичах в стаята си и се увих в леглото.
— Уау! — провикна се Мари. Дори не бях обърнала внимание, че тя още беше в стаята.
— На каква, по дяволите, се преструвам, а? — засмях се аз.
Останалото време от деня прекарах в чакане да звънне телефонът.
22. Лойд
Човек винаги може да усети, когато нещо се раздвижи в емоционалната стратосфера, някъде по-надълбоко от емоциите и U4E16, създавани от дрогата. Променят се навиците. След като я срещнах миналата седмица, започнах да си вземам душ всеки ден и да си мия по два пъти зъбите. Всяка сутрин си слагам нови чорапи и гащи, независимо че посещенията в обществената пералня са голям кошмар. Преди един чифт на седмица и един чифт за купона през уикенда ми стигаше. Най-фрапиращото — започнах да си мия старателно кура. Дори квартирата придоби различен вид. Не е баш чисто и подредено, но е много по-добре.