Дойде Нюкс за по джойнт. Странно, но Нюкс е кротък пич и не си дава зор да приказва много извън темата футбол. В събота, разбира се и той се раздвижва, но днес случаят не е такъв. Вече не е. След като полицията го набеляза, той играе пас по всички въпроси. Чувствам се малко вдървен. Когато става дума за тънката част, предпочитам да поговоря с Али, но и Нюкс може да свърши работа.
— Виж, Нюкс, не са ми ясни много правилата на тая игра, разбираш ли? Искам да кажа, че никога не съм бил влюбен и затова не ми е ясно дали е любов, дали е от химикалите или просто съм се увлякъл. Въпреки това ми се струва, че тук има нещо, човече, нещо дълбоко, нещо духовно…
— Чука ли я вече? — пита Нюкс.
— Не, не изслушай ме… тук работата не опира до секс. Говорим за любов. Електричество, химия и тем подобни, ясно, но тук става дума за нещо повече от това. Сексът си е една от тръпките и толкова. Аз обаче не знам какво представлява любовта, какво е си влюбен, така да се каже.
— Ти не беше ли женен по едно време?
— Да, преди сто години, тогава също не знаех за какво става дума. Бях само на седемнадесет. Ожених се, защото исках да имам сигурно чукане за всяка вечер.
— Добра причина. Няма нищо лошо в чукането всяка вечер.
— Да, много добре, но скоро открих, че освен да чукам всяка вечер, искам да не го правя с една и съща жена. Тогава започнаха проблемите.
— Значи, това е, Лойд. Ето, ти го каза: любовта е, когато искаш всяка нощ да чукаш едно и също гадже. Толкова. Та, чука ли я?
— Виж, Нюкс, има гаджета за чукане и такива, с които правиш любов. Разбираш ли ме?
— Не бой се, знам ги тия работи. Аз правя любов с всички тях, копеле, само че казвам „чукам“, защото е по-кратко и звучи по-мъжки. И така, къде я срещна?
— В „Пюър“. Беше й за първи път там.
— Опа, да не си хванал някоя прокурорска щерка? Почва да ти става навик, копеле!
— Глупости, та тя е на двадесет и шест или нещо такова, била е женена за някакъв скапаняк и тъкмо се е изнесла и го е разкарала. Беше с приятелката си, за първи или втори път на екстази.
Нюкс закри лицето си с длани.
— Ебала… я задръж малко… ти чуваш ли се какви ми ги приказваш? Срещнал си някаква, дето току-що е заебала мъжа си и е на екстази за първи път, а и ти си бил здраво друсан, тогава за каква любов си говорим тук? Малко на химически роман ми мяза работата. Няма лошо, но нека видим дали ще продължи като се стопи екстазито и тогава ще си разправяме приказки за църкви, сватби и лимузини.
— Да, ще видим — казвам и забелязвам колко различно изглеждат двете половини на лицето му. Единия му профил е просто хубав, докато другият си изглежда направо злокобен. Нюкс като дневната програма на американската телевизия и Нюкс като нощната програма на американската телевизия. Опитвам се да си представя Хедър в нейната цялост. Пред мен изплуват само лицето и очите й. Сещам се, че не помня какви са циците или задника й — размер, форма и т.н. Озадачен съм. Обикновено първо обръщам внимание на тези подробности. Освен това, лицето ми винаги е било на достатъчно разстояние от нея, когато сме били заедно. Вярно, че тук нещата са напълно различни, но би било страхотно жалко, ако пукна на момента и не успея да разбера какво е общото усещане за нея.
— Карай полека, Лойд, само това те съветвам — обръща се към мен Нюкс с красивата си страна. — Знаеш колко е лесно да си паднеш по някой, когато си на екстази. Спомням си, като се завлякохме една групичка на рейв в „Ренфрю Фери“. Тъкмо започна да ме хваща хапчето, когато към мен се втурна Хенцо и вика — тук ще стане голям въргал, пълно е с дилъри от Мадъруел. Отивам и наистина, цялата съботна дружинка е тук и здраво вилнее. Казах на Хенцо да си наляга парцалите и толкова. Момчетата обаче излязоха свестни. Същите като нас, за тях дали ще е хаус музика с екстази или кьотек с адреналин, какво значение има. Та значи, приближавам боса им, заставаме един срещу друг и като прихнахме да се смеем, прегърнахме се и копелето ни запозна с неговите хора, та купонясахме заедно. После ми вика — този купон не е толкова здрав, в сравнение с тръпката на голямото меле, но поне след някой и друг ден можеш да си легнеш, а мен като ме затресе манията да претрепя някой, изобщо не ме лови сън. Тази нощ бяхме първи приятели, но ела да видиш другия път какво ще стане във „Фър Парк“. Никой не си е отстъпил територията.