Направих чай, свих един тлъст джойнт и пуснах онова видео на „Орб“ с делфините. Исках да задържа емоцията, за да мога, когато се доверявам на Нюкс, да е истинско. Джойнта е страхотно як и след минута се появява Нюкс. Пускам моята касета с любовните парчета: Марвин, Ал Грийн, Дъ Гопс, Боби Уомак, Ди Анлийз, Смоуки, Дъ Темптейшънс, Отис, Арета, Дион и Дъсти. Направо ме разтапят. Просто, ако вземеш всичко това и го пренесеш в собствения си живот, трябва да си по-зле и от умрял кон, за да не се изпълниш от вибриращи емоции. Наистина.
— Как е, мой човек — усмихва се Нюкс.
— Радвам се, че дойде, защото исках да ти редя нещо.
— Да?
— Просто исках да те питам, дали ще дойдеш с нас в Макдърмът Парк утре вечер за младежкия турнир. Али ще ни закара.
— Не, не ми се занимава с разни клубни турнирчета по билярд… между другото, как вървят нещата с онова гадже, а Лойд?
Обичам Нюкс, падам си по него, но просто е друг ден. Ден, в който бих предпочел на негово място да бяха Али или Амбър.
27. Хедър
Когато се върнах вкъщи, не можех да спра да се усмихвам.
— Как беше — пита ме Мари, теглейки от джойнта си.
Оглеждам се наоколо. В квартирата цари ужасен упадък.
Препълнени пепелници, завесите спуснати, навсякъде се валят касети и плочи без обвивки. Явно купонът е бил умопомрачителен.
— Правихте ли го? Как беше? — настоява тя.
— Невъобразимо — отговарям.
— Мис Невъобразимо Доволство — усмихва се Мери.
— Виж, скъпа, ако и ти го беше правила с такъв невъобразим пенис и ти щеше да си така — казвам й.
— Хайде сега, по-подробно.
— Той е жесток с езика и пръстите. Искам да кажа, след като се отпусна и престана да се опитва да ми доставя удоволствие, след като престана да бъде толкова…
— Толкова изряден?
— Точно така, това е думата.
— Нали не си му…
Усмихнах се и кимнах, прехапвайки устни и потреперих от приятния спомен.
— Хедър! На втората среща!
— Не беше втората среща, а шестата. Това е второто чукане, както ти е известно.
— Продължавай.
— Разкрещях се като откачена, сигурно съм разбудила цял Лий. Беше абсолютно върховно. Толкова хубаво, че го повторих. Чувствах го чак в стомаха си. Много шантава работа. Първо си мислех, че му е по-голям от на Хю, но на вид бяха почти еднакви. Тогава стоплих, че Хю винаги ме е чукал, вкарвайки го наполовина, клетия му нещастник. Винаги бях толкова стегната с него. Той просто не можеше да ме отвори както трябва. А Лойд, Лойд ме разтваря, като че разчупва портокал. Бях толкова широка… можеше да вкараш цяла колона товарни камиони в мен.
— Егати късмета вадят някои… не, ти си го заслужаваш, мила, наистина. Просто завиждам. Направих го с един пич, друсан на кока тази нощ. Беше супер за него и кофти за мен. Толкова ужасно и механично — поклати унило глава тя.
Приближих се и я прегърнах.
— Нищо… случва се…
Тя се потърка в китката ми:
— Да, сигурно някой друг път ще стане…
28. Лойд
Седим с Али и аз му казвам:
— Никога не съм бил толкова изплашен, Али. Може би трябва малко да позабавя темпото с тази връзка. Нещата стават твърде сериозни.
Али ме поглежда и поклаща глава:
— Ако смяташ да правиш нещо подобно, първо си помисли дали ти е нужно. Виждам те, когато си с нея. Ясно ми е какво изпитваш. Не го отричай!
— Да, но…
— Да, но какво? Не започвай да се държиш като глупак, освен ако няма нещо, което не знам. Ще чуеш хиляди „но“ и „ако“ от другите. Не се плаши от любовта, приятел, те точно това искат. Затова се разделят толкова много хора. Никога не се плаши от любовта.