— От супермаркета.
— Ти ли пазаруваш сега? Мъжът мечта. Или двамата с малката дамичка се редувате?
— Малката дамичка — повторих аз. — Ще имаш ли куража да я наречеш така очи в очи.
Майло се засмя.
— Та в отдел „Студенти“ падна голям майтап. Поне след като се добрах до шефа, което не стана докато не започнах да размахвам наляво и надясно значката си и да заплашвам с шокиращи интервюта в медиите, засягащи тайнствения комитет. Тогава най-неочаквано ме въведоха за нула време в непристъпната до момента светая светих, сервираха ми кафе и дори бях удостоен с ръкостискане. Шефът на отдела ми обясни, че няма смисъл да се повдига въпроса, защото комитетът бил временен и с твърде кратък живот. Разпусна ли го от конституционни съображения и поради факта, че бил в разрез със свободата на словото.
Майло измъкна от куфарчето някаква папка.
— За мой късмет, той предполагаше, че знам повече отколкото всъщност знаех. Аз блъфирах, подхвърляйки, че из университета се говори иначе. Няма значение, казва той, въпросът е приключен. Аз пък му отвръщам, че делото по смъртта на професор Дивейн не е приключено. И подхвърлям небрежно: „Защо не ми разкажете всичко, сър, от самото начало?“. И той най-неочаквано решава да послуша съвета ми.
Майло разклати картонената кутия.
— Още мляко?
Подадох му нова кутия без да изчакам отговора, той отпи жадно и обърса устни.
— Ти се оказа прав, наистина става въпрос за сексуален тормоз. Но не от страна на преподавателите. А сексуален тормоз между самите студенти. Идеята била на професор Дивейн. Дори успели да изслушат три случая — три момичета, и трите завършили курса на Дивейн. Оплакали се лично на нея. Тя заобиколила официалните процедури, привикала пострадалите и обвинените и им устроила нещо като малък трибунал.
— Но студентите не са знаели, че всичко е неофициално?
— Не са знаели, поне шефът на отдела твърди така. Виж я ти поборничката за етични отношения, а?
— Леле-мале — казах аз. — „От конституционни съображения и заради нарушения свободата на словото.“ Май съображенията са били по-скоро финансови — за да се избегне някой и друг скъпоструващ процес.
— Той не си го призна, но и аз останах със същото впечатление. Каза ми, че не е възможно комитетът да има нещо общо с убийството, но когато го попитах защо мисли така, не можа да ми отговори. После изведнъж ми изтърси, че не е в наш интерес да раздухваме въпроса. Полицията можела да си има проблеми, тъй като всички участници — и пострадалите, и обвинените — били настояли за строга секретност и като нищо можели да ни съдят. Аз си затраях, а той ме заплаши, че ще се обади на шефа на полицията. Продължих да си седя и да му се усмихвам. Той вдигна слушалката, остави я и го удари на молба. Аз му казвам: „Разбирам притесненията ви и не смятам да вдигам излишен шум, затова просто ми дайте всичко, което имате черно на бяло по въпроса, и ви обещавам, че ще бъда самата дискретност“.
Майло размаха папката.
— Протоколи на трите „сесии“. Хоуп ги е записала на касетофон.
— Защо?
— Кой знае. Може да е планирала да пише нова книга. Шефът на отдела се изпусна, че тя вдигнала сериозна гюрултия заради закриването на комитета. Развикала се, че не зачитат академичната свобода и прочее. След публикуването на „Вълци и овце“ тя загубила интерес.
— Може да е възнамерявала да използва записите като материал за реклама на книгата.
— И деканът имал подобни опасения. Лично я предупредил, че може да загази от гледна точка на закона. Инициативата е била изцяло нейна, а не на факултета. Което означавало, че в случая тя е действала като независим психиатър и следователно носи отговорност за разгласяване на поверителна информация. Дивейн не само че не се стреснала, но дори го заплашила, че ще си наеме адвокат, но явно размислила, защото така и не се стигнало до нещо по-сериозно.
— Направо не е за вярване, че тази история не е излязла наяве след убийството.
— Доста хора са били заинтересовани всичко да остане скрито-покрито. Администрацията, студентите… Особено студентите.
Той ми подаде папката.
— Прегледай я щом ти остане време и ми кажи какво мислиш. Не мога да си затворя очите, макар че все още предпочитам съпругът да се окаже виновен. Да не говорим, че след като прегледах данъчните й декларации всичко ми се връзва още по-добре.
— Направила е доста пари от книгата, нали?
Майло кимна.