— Освен по този начин.
Професорът кимна.
— Били са спомен, така ли?
Сийкрест стисна челюсти.
— Но позволихте на Локинг да ги вземе.
— Аз… задържах няколко.
— Къде?
— Вкъщи.
— Подбрахте някои или протегнахте ръка и грабнахте няколко наслуки?
Професорът скочи.
— Слагам край на това.
— Чудесно — рече Майло. — Предполагам, че ще трябва да намеря необходимата ми информация от друго място. Ще разпитам в клубовете за извратен секс със завързване и ще проверя дали някой е познавал съпругата ви. Ако не науча нищо, ще отида в пресата и ще видя какво ще предизвика проучването ми.
Сийкрест размаха заканително пръст.
— Господине, вие сте… — После сви ръце в юмруци. — Казахте, че ако дойда тук и разговарям с вас, ще бъдете дискретен.
— Казах, ако дойдете и ни съдействате.
— Точно това правя.
— Мислите ли?
Сийкрест силно се изчерви — така, както в кабинета си. Дишането му се учести. Затвори очи и сякаш се съсредоточи, за да го нормализира.
— Какво повече искате? — попита накрая той. — Непрекъснато ви повтарям, че това няма нищо общо с убийството на Хоуп.
— Да, така правите, професоре.
— Аз я познавах. По-добре от всеки друг. Тя не посещаваше клубовете за извратен секс със завързване. Никога не би подкрепила нещо толкова…
— Плебейско?
— Вулгарно. И престанете да поглеждате снимките всеки път, когато я защитя. Те бяха интимни.
— Интимни игри?
— Да!
Сийкрест тръгна към масата, замахна и разпиля на пода повечето снимки. Обърна се към Майло, сякаш очакваше възмездие, сложи ръце на кръста си и остана там.
Майло го погледна и пак записа нещо.
Една от снимките бе паднала до крака на Сийкрест. Той стъпи върху нея и тропна с пета.
— Интимни — тихо каза Майло. — Хоуп, Локинг и вие.
— Точно така. Нищо незаконно. Абсолютно нищо! Никой от нас не я е убил.
Очаквах, че Майло ще продължи в същата насока, но той попита:
— Прекратявате ли разпита, господине?
— Ако остана, обещавате ли, че Хоуп няма да бъде злепоставена?
— Нищо не обещавам, професоре. Но ако ни сътрудничите, ще направя всичко възможно.
— Когато се видяхме за пръв път, вие ми казахте, че сме на една и съща страна. Какво изказване!
— Покажете ми, че е така, професоре.
— А вярно ли е?
— Аз искам да заловя убиеца на съпругата ви. А вие?
Сийкрест се накани да се хвърли напред, но спря. Тялото му трепереше.
— Ако го намеря, ще го убия! Вещ съм по средновековните уреди за мъчения. Това са нещата, които мога да правя!
— Изтезания, а?
— Бедно ви е въображението.
Сийкрест сложи ръка на китката си и я задържа неподвижна.
— Имате ли представа кой е убил Локинг?
— Не.
— Никакви хипотези?
Сийкрест поклати глава.
— Кейси беше… Всъщност не го познавам добре.
— Освен в игрите.
— Точно така.
— В нощта, когато се отбих, той върна колата на съпругата ви.
— Да.
— Помагаше ли ви?
— Да.
— Макар че не го познавахте добре.
— Хоуп го познаваше.
— Затова ли беше заслужил да кара колата й?
— Да. И аз му бях благодарен.
— За какво?
— За удоволствието, което доставяше на Хоуп.
— Онази нощ той се държа официално с вас. Наричаше ви професор Сийкрест. Опитваше се да изглежда така, сякаш няма лични взаимоотношения.
— Всъщност нямахме.
Майло взе една от снимките, останали на масата.
— Взаимоотношенията не бяха между Кейси и мен, господин Стърджис. Всичко се въртеше около Хоуп. Тя беше… ядрото.
— Едно слънце, две луни.
Сийкрест се усмихна.
— Добре го казахте. Да, ние се движехме в нейната орбита.
— И кой още?
— Никой, доколкото знам.
— Нямаше ли други игри?
— Не ми беше казвала.
— Би ли ви казала?
— Мисля, че да.
— Защо?
— Хоуп беше откровена.
— За всичко?
Сийкрест го погледна възмутен.