— Нали видяхте снимките. Колко по-откровен може да бъде човек?
Майло посочи стола.
— Ще остана прав, господин Стърджис.
Майло се усмихна, коленичи и започна да събира падналите снимки.
— Игра с трима играчи и двамата са мъртви. Чувствате ли се заплашен? — попита той.
— Донякъде.
— Донякъде?
— Не мисля за себе си.
— Така ли?
Сийкрест поклати глава.
— Не мисля, че животът ми е особено ценен.
— Това звучи малко като депресия, господине.
— И наистина съм депресиран. Силно.
— Някой би казал, че сте имали мотив да убиете и двамата.
— И какъв е мотивът?
— Ревност.
— Тогава защо ще оставям снимките до тялото на Кейси и да се самоуличавам?
Майло не отговори.
— Губите и моето, и вашето време, господин Стърджис. Аз обичах съпругата си така, както малко жени са били обичани. Обезличих се заради нея. Загубата й заличи всичката радост в живота ми. Ценях Кейси, защото той допринасяше за нейната радост. С изключение на това, Кейси не означаваше нищо за мен.
— А вие откъде черпехте радост?
— От Хоуп. — Сийкрест приглади реверите на сакото си. — Разсъждавайте логично. Кейси беше застрелян, а вашата проверка установи, че скоро не съм стрелял. Всъщност не съм докосвал оръжие, откакто отбивах военната си служба. Пък и когато Кейси е бил убит, бях вкъщи.
— И четяхте.
— А сега може ли да си вървя, господин Стърджис? Обещавам да не напускам града. Ако не ми вярвате, изпратете полицай да ме наблюдава.
— Нямате ли какво друго да ми кажете?
— Не.
— Добре.
Разтреперан, Сийкрест се приближи до вратата, водеща към стаята за наблюдение и видя, че е заключена.
— Онази — рече Майло и посочи отсрещната врата.
Професорът изправи рамене и смени посоката.
Майло подреди снимките в купчина.
— Чел сте вкъщи. Това не е много надеждно алиби.
— И през ум не ми е минавало, че ще ми е необходимо алиби.
— Пак ще поговорим, професоре.
— Надявам се, че няма. — Сийкрест стигна до вратата и спря. — Не че ще ми повярвате, но Хоуп не беше ограничавана или потискана. Напротив. Тя определяше правилата, тя контролираше нещата. Способността да се отдава без страх я възбуждаше, а нейното удоволствие възбуждаше мен. Признавам, че отначало бях отвратен, но човек се учи. И аз се научих. Хоуп ме научи.
— На какво?
— Да вярвам. За това става дума, господин Стърджис. Пълно доверие. Замислете се по въпроса. Вашата съпруга би ли ви вярвала така, както моята ми вярваше?
Майло скри усмивката зад голямата си дебела ръка.
— Знам, че е безсмислено да ви казвам да не разпространявате тези снимки в полицейската съблекалня, но все пак ви моля да не го правите.
— Професоре, вече ви казах, че ако снимките нямат нищо общо с убийството, няма причина да ги публикуваме.
— Нямат. Те бяха част от нейния живот, не от смъртта й.
33
— Да, парафиновият тест показва, че отдавна не е стрелял — рече Майло, — но може да е наел някой да застреля Локинг. Човек, когото е срещнал в клубовете за извратен секс.
— Мотивира се, задето не е унищожил снимките. Ако го беше направил, никога нямаше да се сетим за него. Ето защо игрите със завързване се оказаха причината за неговата уклончивост.
— Защо е държал толкова много на снимките?
— Може би както той обясни. Спомени.
— Душевни или сексуални?
— И двете.
— Тогава приемаш ли версията му, че се е примирил? Хоуп била богиня, а той я боготворял на собствения й олтар.
— Това би обяснило брака им. Тя е била контролирана като дете и е копнеела за човек, който напълно би й се подчинил. Въпреки онова, което е казала на Елза Кампос, Хоуп сигурно е била ужасена, когато майка й е я завързвала и оставяла сама. Опитвала се е да се справи с това. И пасивността на Сийкрест го е направила идеален партньор за нея. Години наред той е бил заклет ерген. Може би причината е, че е бил луна, търсеща слънце.
— Да се справи — повтори Майло. — И когато пораства, Хоуп отново започва да се завързва. Оставя се да бъде манипулирана и наранявана.
— Инсценирала е повторно преживяването. Но този път тя е контролирала положението.