Выбрать главу

— С техните игри, тримата е можело успешно да участват в някое телевизионно обсъждане.

— Говориш все по-малко като легенда от Западен Холивуд и все повече като полицай с послушна съпруга и традиционен стил на живот.

Отдавна не го бях чувал да се смее толкова силно.

— Оръжията, които намери в къщата на Локинг, бяха направо тежка артилерия за един дипломант — отбелязах аз.

— Три пистолета и една пушка. Всички заредени, но прибрани в килера. Твърде самонадеяно от негова страна.

— И всичката онази порнография, която имаше. Локинг беше от Сан Франциско. Градът на Големия Мики. И на бизнеса му. Кой е собственикът на къщата?

— Още не знам, но един съсед ми каза, че отдавна се давала под наем. Преди Локинг имало мнозина други наематели.

— Ще бъде интересно, ако хазяинът е същият, който притежава къщата на Крувич на Мълхоланд.

— Крувич плаща наем на корпорация със седалище тук, в Лос Анджелис. „Триада“ или „Тритон“, нещо подобно, но още не сме разбрали кои са собствениците й. Що се отнася до Големия Мики, засега само знаем, че е имал големи клубове за стриптийз, пийпшоу, салони за масаж и фирми за услуги с компаньонки, но се е пенсионирал поради сериозни здравословни проблеми. Сърце, черен дроб, бъбреци и така нататък. Правили му няколко бъбречни трансплантации, но излезли неуспешни.

— Възрастният мъж, когото Тед Барнаби е видял в Лас Вегас с Крувич, е имал болнав вид. Лицето му било жълтеникаво. Това означава проблеми с черния дроб. Разбра ли дали Манди Райт е работила в Сан Франциско?

— Още не. Но има друга севернокалифорнийска връзка: майката на Хоуп е умряла там. В медицинския център в Станфорд. От рак на гърдата. Всички сметки били платени от трето лице. Опитваме се да разберем от кого.

— Мирише на скандален журналистически материал — отбелязах аз.

— Доктори с гангстерски връзки. — Майло се почеса по челюстта. — Мразя този случай. Замесени са твърде много умни хора.

* * *

Майло ме изпрати до външната врата на участъка. Когато стъпихме на тротоара, някой извика:

— Детектив Стърджис?

На отсрещната страна на улицата беше спрял голям син мерцедес. На задния капак стърчаха две антени за клетъчни телефони.

Ауспухът бълваше пушек, почти изискано.

Мъжът зад волана беше на шейсет и няколко години. Главата му беше обръсната. Кожата му беше червеникава, което вероятно се дължеше отчасти на слънцето, отчасти на пиенето. Черни продълговати очила, бяла риза, жълта вратовръзка. Златният му часовник проблесна, когато угаси двигателя. Слезе и тичешком прекоси улицата. Беше висок метър и осемдесет, с добре поддържана фигура и пъргав. Вероятно имаше няколко пластични операции на лицето, но времето бе отпуснало шевовете и плътта на брадичката му се тресеше.

— Робърт Барони — задъхан се представи той и протегна загоряла от слънцето ръка. — Знам, че се опитвате да се свържете с мен, но не бях в града.

— В Сан Франциско ли бяхте? — попита Майло, докато се ръкуваше с него.

Усмивката на Робърт Барони беше неочаквана като лоша вест и сладникава като шербет.

— Всъщност в Хаваи. Малко свободно време между бизнес делата. — Слънчевите очила се обърнаха към мен. — А вие сте детектив…

— Какво мога да направя за вас, господин Барони? — прекъсна го Майло.

— И аз щях да ви задам същия въпрос, детектив.

— Пътували сте чак дотук, за да предложите услугите си на горката, тънеща в невежество полиция на Лос Анджелис?

— Така както вървят нещата, наистина се нуждаете от помощ. А сега, сериозно. Има един въпрос, който бих искал да обсъдим. Ако не ви бях намерил, щях да говоря с началника ви. — Без да откъсва очи от мен, Барони добави: — Не разбрах как се казвате.

— Холмс — отговори Майло. — Детектив Холмс.

— Като Шерлок?

— Не, като Зигмунд. И така, какво иска доктор Крувич? Полицейска охрана, след като Даръл Балистър разгласи името му по медиите или е готов да признае нещо?

Барони стана сериозен. Голата му глава беше осеяна със старчески петна.

— Защо не влезем вътре?

— Не сте паркирали правилно.

Адвокатът се засмя.

— Ще рискувам.

— Предполагам, че за това ви плащат, но не обвинявайте мен — каза Майло, после се обърна към мен. — Ще се видим по-късно, Зигмунд. Всяко изследване, което искаш да извършиш по гореспоменатата тема, би било чудесно.