— Но дори и преди това госпожата професор е била замесена в някои твърде интересни извънучебни начинания. Името Робърт Барони говори ли ти нещо?
Поклатих глава.
— Голяма клечка сред адвокатите, занимава се с криминални дела, с дела срещу порно издатели и нарушители на цензурата, измъкнал е няколко рекетьори, пръв приятел на загазили шоумени и прочее и прочее. През миналата година Барони й е платил четирийсет бона хонорари за консултантски услуги, по-миналата година — двайсет и осем бона.
— Осигурила е свидетелства за невменяемост?
— Най-вероятно нещо такова. Барони има офиси тук в Сенчъри Сити и в Сан Франциско. Не благоволи да отговори на съобщенията ми.
Майло отпи още мляко и после продължи.
— Другият клиент, който е ползвал консултантските й услуги, е някакъв доктор от Бевърли Хилс на име Милан Крувич. В каталога е включен като акушер-гинеколог и специалист по проблемите на безплодието. Да имаш представа защо му е на един акушер-гинеколог да плаща по трийсет и шест бона годишно за консултантските услуги на Хоуп Дивейн? Две години поред.
— Може тя да е преглеждала кандидатките за лечение срещу безплодие.
— Това не е ли стандартно лечение?
— Някои от процедурите не са никак приятни. Един загрижен специалист обикновено се интересува дали пациентките му ще издържат целия курс на лечение. Може да е искал да помогне на по-чувствителните и колебливите.
— Тогава защо просто не ги е насочил към нея? Защо е било нужно да бърка в собствения си джоб?
— Добър въпрос.
— Обадих се в кабинета на Крувич, но сестрата ми каза, че в момента давал безплатно дежурство в някаква женска клиника. Което би могло да означава и че прави аборти.
Майло измъкна копие от данъчната декларация.
— Брутен годишен доход шестстотин и осемдесет хиляди долара, по-голямата част от които от аванси, авторски права и публични изяви. Парите са внесени в „Мерил Линч“, в обща сметка — нейна и на Сийкрест. Нямала е сериозни заеми, мустангът си е бил неин още отпреди, а къщата Сийкрест наследила от родителите си. Което прави още половин милион в недвижимо имущество.
— От колко време са били женени?
— Десет години.
— Как са се запознали?
— Сийкрест казва, че е било в университетския спортен център — и двамата си падали по плуването.
— Той бил ли е женен преди това?
— Не, казал на „Паз и Сие“, че преди да срещне Хоуп бил от клуба на вечните ергени. Свързах се с агента на Хоуп. Той отказа да ми даде някакви по-конкретни цифри, но уточни, че авторските й права ще продължават да си текат и през идните години. Продажбите на книгата били скочили така сериозно преди убийството, че издателят се канел да й предложи договор за написването на продължение. Хоуп и Сийкрест сключили брачен договор още преди няколко години, за да избягнат някои данъци, тъй че сега всичко ще остане за опечаления съпруг. През последните няколко години доходите му са се изчерпвали с университетската заплата. Волвото му е на осем години. Успял е все пак да задели пари за пенсионен фонд. Да не забравяме и къщата, разбира се. Написал е няколко книги, но нито една от тях не е била допечатвана или преиздавана. Изглежда средновековната рицарска романтика не струва пет пари в сравнение с книжките, посветени на „пениса като смъртоносно оръжие“.
— Определено губят в съотношение поне едно към десет.
— Още една причина за завист. Ами ако тя си е правела сметката да го напусне след като я е споходила голямата слава? Може да е имало и друг мъж. Една изневяра се връзва с твоята теория за символичното разположение на раните. Като прибавим и парите, изкушението да й види сметката става почти неустоимо, не мислиш ли? Освен това, кой е познавал най-добре навиците й? Кой би могъл да отрови най-лесно кучето? Хоуп е била права поне за едно — жените биват убивани далеч по-често от тъй наречените „половинки“, отколкото от разни непознати ненормалници и психопати.
— Сийкрест е живял скромно толкова години — казах аз. — А дали напоследък го е ударил на живот?
— Не. Нищо в живота му не се е променило. Ходел всеки ден на работа и вечер се прибирал навреме. Уикендите прекарвал в къщи. Казва, че четял и гледал телевизия. Не е вземал дори касети под наем. Но ако тя му е слагала рога, само господ знае на какво е способен един застаряващ „вечен ерген“. Човек, който си пада по романтиката — не забравяй пробождането в сърцето. Нашият човек е на петдесет и пет, Алекс. Може да го е треснала кризата на средната възраст. Освен това, убеден съм, че той крие нещо.