Той тръгна към предната врата на участъка, оставяйки Барони да търчи подире му.
Изследване. Върху клана Крувински-Крувич.
Семейният адвокат пристига лично, защото някой е разтревожен.
Малкия Мики все още беше единственият с потвърдена връзка с Хоуп и Манди.
Отидох в библиотеката и потърсих информация за баща му. Намерих петнайсет статии за Милан Крувински, датиращи от преди двайсет години, всичките във вестници от Сан Франциско. Няколко снимки на мъж с дебел като на бик врат, безлични черти и полегати очи, които потвърждаваха бащинството му. Но по-жестоки, отколкото на сина му. И не толкова изваяни черти.
Нито една статия във вестник от Бейкърсфийлд. По-тих град в по-тихи времена? Или рушвети?
Повечето репортажи разказваха за секс бизнеса му. „Секс импресариото и предполагаемият криминален тип“ беше арестуван десетина пъти през 70-те и в началото на 80-те години. В представленията му имало твърде много гола плът. Твърде много контакти на клиентите с танцьорките. Сервиране на алкохол на непълнолетни.
Сетих се за нещо, което Крувич бе казал в кабинета си в Бевърли Хилс.
Увеличаването на проблемите на безплодието се дължало на цялото онова объркване сред хората през 70-те години.
Познания от първа ръка.
Статиите изброяваха много арести, но никакви присъди. Множество освобождавания преди процеса.
Прокурорите дори се бяха опитали да го уличат в укриване на данъци, но Крувински се бе измъкнал, доказвайки, че доходите му идват от селскостопански компании в Централната долина, някои от които му бяха спечелили държавни субсидии. Театрите му на О’Фаръл и Полк стрийт накрая бяха затворили, но явно не поради юридически проблеми.
Не беше и цитиран. Когато общуваше с пресата, Крувински го правеше чрез Робърт Барони. Но аз успях да намеря едно интервю от преди десет години. Угодническа статия от предразположен журналист, който се гордееше, че е напипал пулса на Сан Франциско.
Бе разговарял с Крувински в дома му и обясняваше защо бе заменил представленията на живо с порнографски бизнес.
„Заловихме се с видео — каза някогашният енергичен предприемач в апартамента си, облицован в червен фурнир и с големи прозорци, гледащи към залива Соусалито. — Хората вече не искат да ходят на театър.“
После, с типичната си щедрост и славянска усмивка, Мики К. ми предложи шотландско уиски — двайсет и една годишно „Чивъс Регал“, макар че самият той не пи. Проблеми с черния дроб. Сърцето. Бъбреците. Миналата година му направили трансплантация, но неуспешна.
Отказах питието, но Мики не искаше и да чуе за въздържание в името на съпричастността. Едно изпълнено с обич „мила“ доведе от кухнята госпожа Мики, красивата, загоряла от слънцето и здравословния въздух бивша актриса и манекенка Брук Хейстингс. Тя се усмихна и отрази слънчевата светлина на Соусалито. Избърса челото на Мики и го успокои със съпружески думи.
„Любимото му занимание е да гледа морските лъвове — довери ми тя, докато наливаше щедра доза от божественото уиски. — Всяка сутрин поръчва да им носят прясна храна. Обожава животните. Обича живите и енергични създания. Именно това ме привлече към него.“
После целуна темето на съпруга си по начин, който далеч надхвърляше съпружеското задължение и погледна през панорамния прозорец, голям колкото сцената на театър „Лав Палис“. Той се отпусна почти като насън — а може би наистина сънуваше. Бившата госпожица Хейстингс го прегърна, а Мики продължи да гледа залива. Наблюдаваше и мечтаеше. Като във филм. Различен от филмите, които той прави, но все пак чувствен по свой начин. Съпругата му кръстоса добре оформените си крака и отпи глътка „Чивъс Регал“, усещайки как огънят се просмуква в тялото й като шотландска лава. „Общо взето, нелош ден в Ксанаду. Само можем да се надяваме, че Мики ще изживее още много такива.“
Брук Хейстингс. „Актриса“, получила името на компанията за добитък на съпруга си. Шегичка на господин Крувински? Дали тя знаеше с какво я сравнява?
Фамилна шега. Младши беше използвал същото име за института, който се предполагаше, че бе посещавал след напускането на Вашингтонския университет в Сиатъл. Прочетох останалите статии. Никъде не се споменаваше за първата му съпруга, за син или за други роднини. Всички завършваха с патетични разкази за здравословните проблеми на Мики.
Къде ли беше старецът сега? Дали се бе преместил в Лос Анджелис, за да може Младши да се грижи за него? В голямата къща на шосе Мълхоланд, скрит зад портите?