Но фактът, че нямаше бъбрек, означаваше диализа. Апаратура, постоянно наблюдение.
Домашна клиника?
При него ли отиваше медицинската сестра Ана в нощта, когато я видях с Локинг?
Лична медицинска сестра за много личен пациент?
Младши лекува Старши…
Но Младши беше гинеколог. Имаше ли необходимата квалификация?
Гинеколог, започнал като хирург.
Защо бе напуснал Вашингтонския университет?
И с какво се бе занимавал една година?
Прибрах се вкъщи и позвъних в Сиатъл.
Шефът на програмата по хирургия беше мъж на име Арнолд Свенсън, но секретарката му ми каза, че е нов. Бил дошъл миналата година.
— Спомняте ли си кой беше шефът преди четиринайсет години?
— Не, защото тогава и аз не работех тук. Чакайте малко. Ще попитам.
След няколко секунди се обади друга жена. По гласа личеше, че е по-възрастна.
— Аз съм Инга Бланк. С какво мога да ви помогна?
Повторих въпроса.
— Сигурно е бил доктор Джон Бурвасер.
— Още ли практикува?
— Не. Пенсионира се. Мога ли да попитам защо се интересувате?
— Работя с полицията на Лос Анджелис. Разследваме убийство. Опитваме се да намерим информация за един от бившите ви възпитаници.
— Убийство? — разтревожи се тя. — За кого търсите информация?
— За доктор Милан Крувич.
Мълчанието й беше по-красноречиво от думите.
— Госпожо Бланк?
— Какво е направил?
— Опитваме се само да научим нещо за миналото му.
— Той беше в програмата за кратко време.
— Но вие си го спомняте добре.
Отново мълчание.
— Не мога да ви дам номера на доктор Бурвасер, но ако ми оставите вашия, ще му предам да ви се обади.
— Благодаря. Има ли нещо, което можете да ми кажете за доктор Крувич?
— Не, съжалявам.
— Но не сте изненадана, че полицията се интересува от него.
Тя се прокашля.
— В днешно време малко неща ме изненадват.
Тъй като не очаквах, че доктор Бурвасер ще ми се обади, а Майло явно още беше с Барони, аз облякох спортния си екип и се приготвих да премахна отчаянието с пот. Телефонът иззвъня, точно когато затворих вратата след себе си. Втурнах се вътре и вдигнах слушалката.
— Доктор Делауер.
— Обажда се доктор Бурвасер — каза един сух и сприхав глас. — Кой сте вие?
Обясних му.
— Звучи подозрително — рече той.
— Ако искате, ще накарам детектив Стърджис да се свърже с вас…
— Не, няма да си губя времето с този въпрос. Крувич беше при нас по-малко от година, преди четиринайсет години.
Не каза „около“ четиринайсет. Кратко, но паметно пребиваване.
— Защо е напуснал?
— Това не е ничия работа.
— Скоро ще стане. Крувич беше в интимни отношения с жена, която бе убита и е вероятен заподозрян. Колкото повече усилия се полагат да се получи информацията, толкова по-публична ще бъде.
— Това заплаха ли е?
— Съвсем не. Само факт, доктор Бурвасер. Направи ли нещо Крувич, за да дискредитира програмата по хирургия?
Вместо да отговори, той заяви:
— Не се стъписвам от убийства. Виждал съм много трупове през живота си.
— Какво направи доктор Крувич?
— Не е убивал никого тук.
— А някъде другаде?
— Не, разбира се, че не… Разговорът записва ли се?
— Не.
— Не че има значение. Нищо от онова, което ви казвам, не е клевета, защото е истина и го има официално документирано.
— Точно така.
Бурвасер млъкна.
— Какво направи доктор Крувич, доктор Бурвасер?
— Открадна.
— От кого?
— Няма да ви кажа, защото мъртвите имат право на достойнство.
Замислих се.
— Откраднал е от мъртвец?
— Опита се.
— Колко?
Той се изсмя така, сякаш се нуждаеше от отдушник.
— Трудно е да се каже. Пазарът се променя.
— Бижута?
— В известен смисъл. — Бурвасер пак се изсмя. — Семейни скъпоценности. Органи. Хванахме малкото копеле, докато се опитваше да извади сърце. Единственият проблем беше, че донорът не беше съвсем мъртъв.