— Мисля, че тази роля ти подхожда, Брад — каза детектив Пейдж Бандура.
— Така ли?
— Разбира се. Убедителен си.
— Убедителен — повтори Майло и ме погледна. — А ти как мислиш?
— Смятам, че можеш да започнеш нова кариера. По дяволите, може дори да изиграеш ролята на Дърк.
— Я не се занасяй.
— Говоря сериозно — добави Пейдж. — А и ризата ти е много хубава. Ако не ти харесва, можеш да направиш дарение. Има щанд на плажа. С хавайски ризи.
— Откъде знаеш такива неща, детектив Бандура?
— Имам богат приятел. — Тя се ухили, махна черната перука и оправи кестенявите си къдрици. — Трябвам ли ти за нещо друго, Майло?
— Не, благодаря.
— Винаги съм на твое разположение. Как ти се видя, докторе?
— Оттам, където седях, страхотно — отговорих аз.
— Откакто завърших гимназия не съм участвала в пиеси. Навремето играх в „Пиратите на Пензанс“. Исках да бъда Мейбъл, но ми дадоха ролята на пират.
— Беше страхотна — излъгах аз.
Това я накара да се засмее. Тя излезе, като леко подскачаше.
— С какво се занимава обикновено? — попитах аз.
— С кражби на автомобили — отговори Майло и седна на същия стол, който бе заемал в ролята на Брад Рейб.
В стаята останахме само двамата. Празното пространство миришеше на отровна пот.
— Браво, Зигмунд — каза Майло.
— Провървя ни.
— Но ти имаше хипотеза. Винаги съм уважавал хипотезите ти.
Хипотеза.
За общото между Хоуп, Локинг и Крувич.
И после обратно към първото квадратче: комитета по междуличностни отношения.
И по-точно един от случаите. Някой, принуден да му направят тест за СПИН.
Бях проверил хипотезата си.
Убедих се, че Големия Мики взима „Имуран“, най-често употребяваното лекарство срещу отказа на организма да приеме чужди органи. Това означаваше, че вече не е на хемодиализа. Отново му бяха трансплантирали бъбрек. Сетне подробностите изведнъж нахлуха в съзнанието ми. Дрехите на Рийд Мъскадайн в деня, когато разговарях с него в апартамента му. Къси шорти, подходящи за горещия ден, но дебела ватена блуза? С изрязани ръкави. Откриваща ръцете, но закриваща тялото.
Госпожа Грийн ми каза, че повече от месец бил на легло. Болял го гърбът.
Самият Мъскадайн каза нещо повече: Опитал се да направи триста коремни преси. Все едно го пронизал нож.
Актьорското майсторство?
Той беше добър актьор. Любимецът на професор Диркоф.
Професорът беше разтревожен, че Мъскадайн е напуснал университета, за да участва в сапунен сериал. Участие, което изглеждаше сигурно.
Но Мъскадайн не беше одобрен.
Не си спомняше заглавието на филма. Малко вероятно. Гладуващите актьори запомняха всяка подробност. Но говореше убедително.
„Нещо за шпиони, дипломати и чужди посолства.“
Това бе стеснило кръга и Сюзет Банд ми каза заглавието.
„Скандал в посолството“. Тя ми даде и името на режисьорката, жена на име Кло Голд. Обадих й се и се представих за новия импресарио на Мъскадайн. Попитах я дали младият мъж може да получи още една възможност, защото наистина е талантлив. Тя го потърси в папките си и рече: „Не, благодаря. Той беше отхвърлен заради физически недостатъци“. „Какви физически недостатъци?“ „Не знаете ли? Нали сте негов импресарио?“ „Не сме навлезли в подробности…“ „Попитайте го. Трябва да тръгвам.“
Физически недостатъци.
Кръвната проба. Не само за СПИН, но и за тъканна съвместимост. Хоуп, използвайки влиянието си във факултета, получава достъп до мостра.
Ето едно парченце от ребуса.
Не беше веществено доказателство, но достатъчно за хипотеза.
Истинската клиника на Крувич беше къщата Мълхоланд Драйв.
Почитай баща си…
Майло изпи остатъка от минералната вода и вдигна глава към прожектора.
— Може би трябва да организираме празненство. Или дори отделът да ми плати компенсация за наема тук и за обявата във „Варайъти“.
— От джоба си ли плати?
— Отделът не разрешава инсценировки въз основа на хипотези, а аз не исках да пропилявам шест проклети месеца, действайки по каналния ред. Пък и какъв друг избор имах? Тъпият съдия заяви, че няма да издаде заповед за обиск на апартамента, нито за достъп до медицинската му документация, защото не обичал хипотезите. Това означаваше, че ако просто се бях приближил до онзи задник и му бях надигнал фланелката, нямаше да имам законно основание и белегът щеше да бъде изключен от доказателствата. Да не говорим, че нямаше начин да го принудим да му направят рентгенова снимка, за да видим дали бъбрекът липсва.