— Дай ми малко вода, тъпако.
Майло напълни една чаша и му я подаде заедно със заповедта за обиск.
— Какво е това?
— Обиск за наркотици. Анонимно обаждане.
Възрастният мъж взе чашата, но не обърна внимание на заповедта.
Отпи, като едва-едва държеше чашата. По брадичката му потече вода. Опита да я сложи на масата и не възрази, когато Майло я взе.
— Наркотици ли? Сбъркал си адреса, тъпако. Но какво ли ми пука? Обърнете наопаки цялата къща, и без това е под наем.
— Вие ли сте я наели? Недвижими имоти „Триажна“5. Интересен избор на име. На кого беше идеята?
Старецът сключи пръсти и затвори очи.
— „Триажна“ — повтори Майло. — „Пенинсюла Груп“, „Нордърн Лайтс Инвестмънтс“, преди това — компания за недвижими имоти „Ескалибур“, която ни връща до „Брук-Хейстингс Ентъртейнмънт“. Старият ви порнографски бизнес. А в началото — търговията с месо и торове. Сигурно много сте харесвали името, защото сте кръстили така втората си съпруга и така наречения благотворителен институт, който сте основали в Сан Франциско: рехабилитация за уличници. И синът ви лекуваше венерическите им заболявания и помагаше на по-хубавичките да станат танцьорки?
— А от социални помощи ли да живеят?
— И какво прави синът ви през онази година? Практикува хирургия?
Ръцете на стареца се разтрепериха.
— Хайде, тъпако, свърши си работата. После се върни при шефа си и му кажи, че не си намерил нищо. Сетне иди да си го начукаш.
— Предпочитам да поговорим.
— За какво?
— За Бейкърсфийлд. За Сан Франциско.
— Хубави градове. Ако искаш да се нахраниш добре, мога да ти препоръчам няколко ресторанта.
— Не се нуждая от храна.
— Нима? Я се погледни колко си дебел. Ще ти дам един съвет. Зарежи месото. Виж какво стана с мен.
Той протегна ръка с усилие и показа изпитите страни на лицето си. Кожата потрепери като хартия.
— Навремето ядяхте много месо, нали? — попита Майло.
— О, да. Месо, месо, месо. — Моравият език облиза сивата устна. — Ядях от най-хубавото. И сланина. Всичко. Сега артериите ми са задръстени, а трябва да седя тук и да се занимавам с тъпаци като вас.
— Трудна работа, нали?
Възрастният мъж се засмя.
— Шегаджия си, а?
— Горе-долу. Новият бъбрек прави живота ви по-лек, нали?
Сивите устни станаха бели.
— Искам да поговорим и за сина ви. За внезапното му заминаване.
— Я си го начукай.
— Направихме обиск и в така наречената му клиника в Бевърли Хилс. Само че единственото, което намерихме там, бяха стаи, пълни с порнографски видеокасети, готови за транспортиране. — Майло отново се усмихна. — И онази операционна зала. Сигурно струва цяло състояние.
Старецът натисна едно копче на облегалката за ръце и инвалидната количка бавно тръгна назад.
Майло я хвана и моторчето започна да вие, а колелата набраха килима.
— Разговорът ни не е свършил, господин Крувински.
— Искам телефон. Имам правото на шибано обаждане.
— Какво право? Не ви арестуваме.
— Пусни количката.
— Разбира се.
Майло натисна друго копче и заключи колелата.
— Здравата си загазил, свински задник — каза възрастният мъж. — Дай да видя заповедта.
Майло пак му даде листа и той го разгърна.
— Трябват ми очила.
Майло не помръдна.
— Дай ми очилата!
— Да ви приличам на Арманд?
Старецът изруга, присви очи и отдалечи заповедта на една ръка разстояние от лицето си. Пръстите му се разтрепериха и изпуснаха листа.
Аз го вдигнах и му го подадох.
Той поклати глава.
— Вие сте лоши. Гадни. Не проявявате уважение.
— О, да — рече Майло. — Уважение към крадци. Опазил ме бог.
— Какво искаш?
— Да поговорим.
— Тогава отиди при психиатър!
Майло се ухили.
— Разкарай се, да ти го начукам! — извика старецът.
— Защо бързате толкова, господин Крувински? Може да си помогнем един на друг.
— Само в ада.
— Може би и там.
Майло се наведе към него.