— Защо?
— Там е работата, че не мога да ти кажа конкретно защо. Той отговаря на въпросите, но не пуска и грам полезна информация по своя инициатива. Поне веднъж да се бе обадил сам на „Паз и Сие“, ей така, да види как върви разследването. След като ми прехвърлиха случая му се обадих веднага, а той се държа така, сякаш му крадях от скъпоценното време. Изключил е тотално. Все едно се намира на друга планета.
— Може би все още скърби за нея.
— Не, по-скоро останах с впечатлението, че си има по-важни занимания. Но знаеш ли… какво ще кажеш, ако те срещна лично с него? Имам намерение да го навестя тази вечер, по-късничко. Не че те притискам. Ако си имаш важна работа… Така де, готов съм… — той изпъшка, — да ти платя.
После измъкна от бездънното куфарче сгънат на четири формуляр.
— Подарък от чичо Майло.
До формуляра се озоваха полицейска значка и договор за консултантски услуги — името ми беше вече попълнено върху пунктираната линия. Полицейското управление ми предлагаше да ме наеме за около петдесет часа срещу по-малко от една четвърт от хонорара ми на частен психотерапевт. И една малка подробност — ако междувременно се подхлъзна на бананова кора или — не дай си боже — някой вземе че ме гръмне, полицията ще ми съчувства искрено, но няма да си мръдне пръста за мен.
— Не ме гледай така, знаеш, че не съм чак такъв мръсник — простена Майло. — Просто според стандартите на управлението твоята работа е „пари за нищо“.
— Как успя да го изпросиш?
— Лъгах на поразия. Че някаква лесбийка заплашила да вдигне шум до небето, задето още се туткаме със случая. Че ако не се размърдаме може да ни изправят пред Полицейската комисия. После подхвърлих, че лесбийките си падат по психотерапевтите.
— Много находчиво.
— Чакай, това още не е всичко. Накрая казах, че е крайно време да ни купят няколко нови компютъра, както обещават от доста време. Тогава шефовете решиха да предпочетат теб пред компютрите. Навит ли си?
— Петдесет часа — казах аз. — Ще трябва ли да те храня през това време?
— Ти как мислиш?
Майло стана, изприпка до хладилника и се върна с резен шоколадов кейк.
— Въпреки подозренията ти спрямо Сийкрест — казах аз, — мисля, че не бива да изключваш възможността убийството да е дело на някой превъртял непознат.
— Защо?
— В начина, по който са нанесени ударите, има някаква хладнокръвна налудничавост. Навярно човек, който мрази жените от дъното на душата си. От случая с комитета вече знаем, че Хоуп не си е поплювала много-много. Дай да видим кого може да е обидила. В реалния живот или от екрана. Провери ли за убийства, извършени по сходен начин?
— Прерових Уестсайдските касапници от последните три години, но не открих нищо подобно. Утре ще се пробвам с картотеката на Уилшайър, а после и с всички останали, до които успея да се добера. Вече пратих факсове до другите полицейски управления. Преди мен „Паз и Сие“ са сторили същото. Нищо. Е, навит ли се да те водя тая вечер да се запознаеш със Сийкрест? Ако, разбира се, двамата с малката ти женичка си нямате други планове. Което ми напомня, че ще ми е приятно да й кажа едно здрасти и да си побъбря с нея на верандата.
4
Докато вървяхме през градината към работилницата, Майло спря да погледа рибките в езерцето и после с тромава походка ме настигна. Беше се изгърбил, а ръцете му висяха, сякаш тежестта им бе непосилна за него. Питах се откога ли не се е наспивал като човек.
Заварихме Робин да полира корпуса на последната си китара. Наоколо цареше безупречна чистота. Само в ъгъла се виждаше една спретната купчинка стърготини. Спайк, който спеше в краката й, реши да вдигне едрата си глава и да ни удостои с поглед. Майло го изгледа с майтапчийско злобарска физиономия. Спайк тутакси се озова до него, за да получи традиционното почесване зад ушите. После се зае да ни изнася кучешката си програма и накрая легна по гръб.
— Седни — заповяда му Робин тихо. Кучето й се подчини без колебание и тя добави: — Добричкият ми той.
После плъзна ръка около кръста ми и се обърна към Майло.
— Е, какво ново?
Определено въпросът не беше стандартен. Миналата нощ пак бяхме обсъждали убийството.
— Ровичкам насам-натам — отвърна й Майло. — Смятах да заема Алекс за малко тази вечер. Стига да не ти трябва за нещо.