Възрастният мъж се втренчи в басейна. Черното дъно правеше повърхността огледална. Дълбочината не се виждаше. Преди десет години черните дъна бяха на мода, после няколко деца паднаха и никой не ги забеляза.
— Семейни връзки — продължи Майло. — Но Дон Корлеоне се погрижи за хората си.
— Синът ми е… — каза старецът. — Вие никога няма да имате такъв син.
— Амин.
Замъглените очи се изцъклиха.
— Да ти го начукам! Идваш тук и си мислиш, че знаеш много, но…
— Точно в това е въпросът. Нищо не знам.
— Мислиш, че знаеш — повтори Крувински. — Но нека да ти кажа нещо, тъпако. Тя беше добър човек. Хоуп. И майка й. Не говори с неуважение за хора, които не познаваш. Като не знаеш какво да кажеш, затваряй си устата!
— И тя ли беше част от семейството ви?
— Аз бях нейното семейство. Кой мислиш, че плащаше за образованието й? Кой мислиш, че измъкна майка й от калта, направи я шеф на клуб и й даде социална осигуровка и пенсия? Кой? Някой шибан социален работник?
Показалецът му се сви с усилие и успя да посочи хлътналите гърди.
— Цял живот съм работил, за да помагам на хората. И най-много помогнах на майката на онова момиче. Когато се разболя от рак, пак й помогнах. Когато умря, аз платих погребението.
— Защо?
— Защото беше добър човек.
— Аха.
— И момичето. Хубава. Блондинка. Прекрасно тяло. Мислиш, че не можех да й намеря работа в някой от клубовете, ако исках? Не, разбрах, че е по-изискана. Имаше мозък в главата си. Затова казах на Лоти да я държи далеч от клубовете. Да получи образование. Мислех, че ще стане лекарка, като Майк. Двамата правеха научни проекти. Гении. Тя промени решението си и си науми да стане психиатър, но все едно. Това е почти същото. Беше ми като дъщеря.
— Най-умното момче и най-умното момиче — обадих се аз.
Съсухреното му лице се обърна към мен.
— Точно така. Моят Майк беше най-умният от всички. На три години можеше да чете. Говореше невероятни неща. Би трябвало да имаш такова дете. И знаеш ли защо беше толкова умен? Гени. Доказаха го. Всички деца в моето семейство са умни. Кейси взе две години за една. Брат му учи в Масачузетския технологичен институт. Ядрена физика. Дойдох в тази страна гол и бос. Никой не ми даде нищо. Но това е най-великата страна на света. Ако си умен и работиш, получаваш каквото искаш. Не като негрите, които живеят на гърба на държавата.
— Защо сте приели Хоуп за член на семейството си? — попита Майло. — Защото харесвахте майка й?
Старецът го изгледа гневно.
— Мислиш само за мръсотии. Ако исках такива неща, имаше много други. Тя помогна на Майк. И двете му помогнаха. Лоти и Хоуп. После… станахме едно семейство.
— Как му е помогнала?
— Случи му се инцидент. Имаше пикник по случай Деня на загиналите във войните. Всяка година организирах празненство за служителите си. Голяма скара в земите ми край Кърн Ривър. Кренвирши, наденици, най-хубавите пържоли от завода. — Той се усмихна. — Както ти казах, ядях много.
Крувински отново облиза устни и главата му клюмна, сякаш задряма. После се изправи и трепна. Опитах се да си го представя как ходи наперено — с дебел като на бик врат и мускулест — в кланицата си късно през нощта. И удря с бейзболна бухалка окачените на куки парчета свинско месо.
— Имаше състезания — едва доловимо продължи старецът. — Наемах оркестър. Навсякъде знамена. Това беше най-хубавото празненство в града. Майк беше на тринайсет години. Отиде на едно място в реката, където водата течеше бързо. Беше отличен плувец. В училищния отбор. Но си ударил главата в нещо и потънал. Никой не го чу да вика, освен Лоти и Хоуп, защото бяха наблизо сами и разговаряха. И двете скочиха и го извадиха. Трудна работа за жени. Пък и той почти се бил удавил. Беше нагълтал много вода, но те му направиха изкуствено дишане и изкараха водата от него. Когато отидох там, Майк вече беше добре.
Очите му се навлажниха.
— Оттогава Лоти стана кралица, а Хоуп — принцеса. Хубавата малка блондинка можеше да стане филмова звезда, но аз казах, че е по-добре да използва мозъка си. Учредих стипендия. Те я заслужаваха. Майк винаги получаваше отлични оценки. Никога не искаше помощ, за да си напише домашните. Лека атлетика, плуване, бейзбол. Това е истината. Няма нищо мръсно. Умните деца са си умни.