— Вероятно?
— Ще се пазарим, но аз мисля, че номерът ще мине.
— Не знам, Лия.
— Никой не те кара да лъжеш. Мъскадайн наистина е изтерзан. Но не достатъчно, за да оправдае четири убийства. Пък и както вървят нещата, в съда можем да представим само две от тях — на Дивейн и на Локинг. Не знам за теб, но мисълта, че убийствата на Манди Райт и Динаполи никога няма да бъдат разкрити, не изостря апетита ми. Ти можеш да промениш нещата. Използвай терапевтичните си умения и накарай Мъскадайн да пропее. Ти не си се натискал да говориш с него. Остър те принуди. Притисни клиента му и може да получа заповед да му направим рентгенова снимка.
— Ами ако Мъскадайн направи самопризнания и Остър ми каже да не пиша нищо и не ме призове като свидетел?
— Тогава не губим нищо. Ще вземеш малко пари като вещо лице, ще използваме велосипеда и пистолета и ще видим докъде ще стигнем. Но аз мисля, че ще го убедиш да те използва. Разпитай Мъскадайн и кажи истината на Остър: клиентът му е минал през ада. Но не се обаждай веднага на Остър да кажеш да. Това би изглеждало твърде подозрително. Изчакай ден-два, после се съгласи с нежелание.
— Значи съм заложник.
Тя се засмя.
— В името на правосъдието.
39
Вечерта, малко след девет, ми се обади доктор Албърт Емерсън.
— Теса е направила опит за самоубийство — каза той със същия момчешки глас, но сега натъжен. — Изпратих я за седемдесет и два часово наблюдение във Флинт Хилс Котиджис. Знаете ли къде е това?
— В Ла Канада.
— Точно така. Отделението за непълнолетни е едно от най-добрите.
— Как го е направила?
— Прерязала си вените.
— Сериозно ли, или като вик за помощ?
— Раните са дълбоки. Баща й спрял кървенето.
— По дяволите! Обадих ви се, защото се притеснявах за нея.
— А аз ви се обаждам, защото оценявам това. Родителите й също. Те ви харесват. Какво искахте да ми кажете?
— Вярвам на Теса за изнасилването. Мислех, че тя трябва да го чуе от някого.
— Защо едва сега?
— Не мога да ви кажа. Юридически усложнения.
— Охо! Момчето е било заловено заради друго изнасилване?
— Нека само да кажем, че разказът на Теса е потвърден.
— Добре. Ще разбера от съпругата си. Тя е прокурор.
— Може и да не знае. Положението наистина е много заплетено. Веднага щом мога да говоря открито, ще ви кажа.
— Така е най-справедливо… Почакайте. Бащата иска да говори с вас.
След миг се чу:
— Докторе? Обажда се Уолтър Баулби.
— Съжалявам за Теса.
— Благодаря, господине. — Думите едва излизаха от устата му. — Доктор Емерсън каза, че ще се оправи. Какво мога да направя за вас?
— Само проверявах как е Теса.
Гласът му заглъхна.
— Тя е… Мисля, че трябваше да й повярвам за изнасилването.
— Няма причина да се самообвинявате.
— Най-странното е, че състоянието й се подобряваше. Прекарваше повече време с Роби, забавляваше се. После изведнъж спря. Не искаше да играе с него, дори да бъдат заедно. Започна да стои по цял ден затворена в стаята си. Вчера отидох да поговоря с нея и я намерих в банята. Слава богу, че… Както и да е. Причината да ви се обадя, е, че едва днес Теса каза нещо за професорката. Щях да ви потърся по-рано, но бяхме много заети.
— Какво каза?
— Професорката й била истинска приятелка, защото само тя й вярвала. Онзи негодник я завързал и изнасилил и само професорката знаела какво е преживяла.
— Завързал я?
— Да. Намеря ли го, ще му откъсна топките.
— Господин Баулби…
— Знам, знам. Съпругата ми казва, че е глупаво дори да говоря по този начин, и има право. Но при мисълта какво е направил на малкото ми момиче… Може би наистина има ад… Най-важното е, че Теса е жива. Благодаря, че се обадихте, докторе.
— Ще ви бъде ли неприятно, ако дойда да поговоря с Теса?
— За какво?
— Само искам да й кажа, че и аз й вярвам.
— Няма да ми бъде неприятно, но трябва да питате доктор Емерсън.