Понякога между ченгетата и близките на жертвата се появява взаимна симпатия. При него не забелязах нищо подобно. По-скоро обратното. Хлад.
Може би защото не обичаше да му се изтърсват по никое време. Или пък защото го бяха третирали като заподозрян от самото начало.
А може би заслужаваше да бъде третиран така. Сийкрест остана в антрето. Облиза устните си, докосна на няколко пъти адамовата си ябълка, после хвърли поглед през рамо към стълбите за горния етаж. Там ли бе изчезнал по-ниският мъж?
Майло се приближи към професора и той отстъпи крачка назад.
— Е — каза Сийкрест, — какво мога да направя за вас?
— Просто наминахме — каза Майло.
— Никакъв напредък.
— Боя се, че е така, сър.
Сийкрест кимна, сякаш бе очаквал новините да са лоши. Огледах къщата. Стандартна вътрешна архитектура. Едно голямо помещение, което водеше към останалите стаи, скромен коридор с под, облицован с плочки, имитиращи мрамор. Стъпалата към втория етаж бяха покрити с избелял зелен мокет. Дневната беше вдясно, трапезарията — вляво. Невзрачна мебелировка, макар и не чак толкова антична. Бе наследил къщата от родителите си и вероятно бе израснал с тези мебели. Отвъд стълбището се виждаше малка стая с облицовани с чамова ламперия стени и претъпкани с книги рафтове. По пода също имаше книги. Канапе с карирана тапицерия. Стенният часовник не беше сверен и махалото му висеше безпомощно.
Стъпки отекнаха на горния етаж.
— Един от студентите на Хоуп — каза Сийкрест, потърквайки брадата си с два пръста. — Опитва се да открие материалите от някакво изследване. Най-после успях да събера кураж и да преподредя нещата на Хоуп след като от полицията ги бяха преровили. Първите двама детективи просто хвърляха всичко по пода… един момент.
Сийкрест изкачи стълбите наполовина.
— Приключваш ли? — викна той. — Дошли са хора от полицията.
Един глас му отвърна нещо си. Сийкрест се смъкна отново при нас, неохотно като срамежлива младоженка преди първата си брачна нощ.
— Материали от изследване? — каза Майло. — Изследване на студента, така ли?
— Работеха заедно. Такива са изискванията.
— Колко студенти имаше тя? — попитах аз.
— Не мисля, че бяха много.
— Заради книгата ли? — каза Майло.
— В смисъл?
— Заради ангажиментите около книгата.
— Да, предполагам. Но и поради взискателността на Хоуп. — Сийкрест погледна отново към стълбите. — Горе все още е доста разхвърлено… Подходът на Хоуп беше… Тя не обръщаше особено внимание на реда. Което не означава, че умът й не беше подреден. Напротив. Способността й да организира мислите си беше един от многото й таланти. Може би точно това е и причината.
— Причината за какво, професоре?
Сийкрест посочи към стълбите, сякаш сочеше към черна дъска.
— Искам да кажа, че винаги съм се чудил дали способността й да работи в пълен безпорядък се дължеше на вътрешната й подреденост и целеустременост. Дори като студентка тя можеше да учи на пуснато радио или телевизор. На мен това ми се струваше направо невероятно. Винаги съм се нуждаел от пълно усамотение.
Той подсмръкна.
— Тя беше много по-умна от мен. — Очите му се навлажниха.
— Тази вечер усамотението май не ви се получава — каза Майло.
Сийкрест опита да се усмихне. Устните отказаха да му се подчинят напълно и резултатът беше някакво разкривено подобие на свинска опашчица.
— И тъй, никакви нови идеи — каза той. — Иска ми се и на мен да ми бе хрумнало нещо. Но лудостта е просто лудост. Каква баналност.
— Слизам — каза гласът от горния етаж.
По-ниският мъж слезе по стълбите, понесъл картонена кутия. Беше на двайсет и няколко, с дълга, права черна коса, отметната назад. Чертите на лицето му бяха правоъгълни. Имаше пълни, тъмни устни, хлътнали страни, гладка кожа и гъсти черни вежди. Палтото се оказа кожено. Отдолу се подаваше синя дънкова риза. Беше обут с черни ботуши с дебели подметки и солидни хромирани катарами.
Той примигна. Дълги, извити клепки. Сини очи. На горния етаж, където бяха спалните. Спомних си за репликата на Сийкрест, която можеше да мине и за предупреждение, и се зачудих дали момчето не бе дошло и за още нещо друго освен тази кутия. Да кара колата на Хоуп беше привилегия, недопустима за непознат, който е бил просто неин студент. Виж, ако ставаше въпрос за нов приятел…
Хвърлих един поглед на Майло. Той не беше помръднал от мястото си.