Младежът стъпи на пода, понесъл кутията с кажи-речи протегнати ръце, сякаш ставаше въпрос за реликва. Отстрани с черен маркер беше написано „Изследване на тема «Самоконтрол», етап 4, предварителни резултати“. Той остави кутията. През процепа на полуотворения капак се видяха принтерни разпечатки. Имаше дълги, изискани ръце. На единия от пръстите му се мъдреше сребърен пръстен с череп, от онези, които можеш да си купиш в кой да е боклучарник по „Холивуд Булевард“.
— Здравейте, аз съм Кейси Локинг. — Гласът му беше дълбок и овладян, непринуден също. Като на радиоводещ от нощния блок.
Майло се представи на свой ред.
— Аз говорих с двама други детективи, непосредствено след случилото се — каза Локинг.
Мускулите по ченето на Майло набъбнаха леко. В рапорта на „Паз и Сие“ не се споменаваше нищо за подобен разговор.
— Успяхте ли да откриете нещо до момента? — попита Локинг.
— Все още не.
— Тя беше невероятен преподавател и страхотен човек.
Сийкрест въздъхна.
— Простете, професоре — каза Локинг.
— Името ви ми е познато отнякъде… — каза Майло. — Сетих се. Вие сте участвал в онзи „комитет по взаимоотношенията“, нали?
Тъмните вежди на Локинг се превърнаха в две хоризонтални тирета.
— Да, участвах.
Сийкрест се обърна към нас заинтригуван.
Локинг разкопча едно от копчетата на ризата си.
— Не мислите, че комитетът би могъл да има нещо общо с… това, което се случи, нали?
— Вие изключвате подобна възможност, така ли?
Локинг потърка пръстите на ръцете си.
— Досега не се бях замислял за това.
— А защо не?
— Ами… тия момчета бяха страхливци.
— Аз пък бих казал, че професор Дивейн е била убита от страхливец.
Опитвах се да наблюдавам Сийкрест, без да привлека вниманието му. Той бе забил поглед в пода. Ръцете му висяха като протези.
— Не е изключено — каза Локинг. — Вие сте детективът, но… Сигурно знаете, че всичко свързано с комитета е поверително. Затова не мога да обсъждам темата.
— Ситуацията се промени — каза Майло.
— Да, може би сте прав. Но нямам какво повече да кажа. — Локинг вдигна кутията. — Успех.
Майло се приближи плътно до него. Ръстът и теглото на моя приятел обикновено карат хората да отстъпят при подобна маневра. Но Локинг не помръдна.
— Значи вие сте участвал в изследванията на професор Дивейн?
— Тя беше мой научен ръководител. Освен това сме работили заедно и по други проекти.
— Успяхте ли да си намерите вече нов научен ръководител?
— Все още не.
— Колко други студенти работеха под нейното ръководство?
— Бяхме само аз и още едно момиче.
— И как се казва това момиче?
— Мери Ан Гонзалес. Тя е в Англия от близо година. — Локинг се обърна към Сийкрест. — Колата е страхотна, професор Сийкрест. Просто трябва да й сменят маслото и въздушният филтър.
— Благодаря ти, Кейси.
Локинг тръгна към вратата и освободи едната си ръка, за да я отвори, но продължи да притиска кутията към гърдите си.
— Хубав пръстен — каза Майло.
Локинг спря и се засмя басово.
— О, това ли. Малко е кичозен, нали? Някой ми го подари. Може би ще трябва да го изхвърля някой ден.
6
Майло затвори вратата след него.
— Много мило от негова страна, че се е заел да оправи колата ви.
— Бартерна сделка — каза Сийкрест. — Аз потърсих материалите от изследванията, а той се погрижи за колата. Има ли нещо друго, г-н Стърджис?
— Нищо конкретно, просто наминах да видя дали не сте се сетил за нещо. Исках също така да ви представя на доктор Делауер. Той е нашият психолог-консултант.
Тъжните очи се присвиха.
— О-о?
— Като се има предвид специалността на съпругата ви, реших, че д-р Делауер би могъл да ни бъде от помощ.
— Да, предполагам, че идеята не е лоша.
— Между другото, къде е кучето?
— Моля?
— Вашият ротвайлер.
— Хилда? Подарих я. Тя беше кучето на Хоуп.
— Не си падате особено по кучетата, така ли?
Сийкрест не сваляше поглед от мен.
— Истината е друга — изморен съм. Не мога да възстановя енергията си. Което означава, че не бих могъл да обръщам достатъчно внимание на Хилда. Освен това не бих искал още нещо да ми напомня за миналото…