— Това се казва талант — каза Майло.
— Кое по-точно?
— Да умееш да поставяш ясна граница между професионалния и личния си живот. И въобще между различните неща.
Сийкрест облиза устни.
— Не бих казал. Всъщност, по-скоро е доста лесно.
— Лесно?
— Определено. Просто се уважавахме взаимно.
Той отвори вратата и протегна ръка навън.
— Топла нощ — каза. — В онази фатална нощ беше доста по-студено.
Майло подкара колата по булевард „Уилшир“, в каньона, оформен от извисяващи се жилищни сгради.
— Диагноза? — попита той.
— Определено не е Мистър Очарование, но си има причини да е потиснат. Би могъл да крие туй-онуй или пък не знае нищо. Като цяло — обичайно поведение.
— А г-н Локинг?
— Пръстенът с черепа беше сладък. Първо се чудех дали няма нещо между него и Сийкрест, после ми хрумна, че може да е имал връзка с Хоуп.
— Той и Сийкрест? Защо?
— Да позволи на Локинг да кара колата на Хоуп ми се стори адски личен жест, макар че обяснението на Сийкрест ми прозвуча убедително. Освен това Сийкрест ни забави на вратата, а когато накрая ни пусна вътре, каза няколко думи на висок глас, което можеше да се изтълкува и като предупреждение. Предупреждение да се облече? Кой знае. Но всичко това са само предположения.
— Добре… а за евентуалната връзка между Локинг и Хоуп?
— Ти също се чудиш през цялото време дали не е имала връзка с някого. Подобни връзки започват на работното място, а Локинг е работил заедно с нея. Освен това, след брака си с човек като Сийкрест, не е изключено да й е липсвала известна доза вълнение.
— Кожено палто и пръстен с череп — каза Майло, барабанейки с пръсти върху волана. — Впечатли ме мнението на Сийкрест, че книгата е виновна за смъртта на Хоуп. А и настояваше, че академичният й живот нямал нищо общо. И с двете твърдения цели да отклони вниманието от себе си. Виждал съм как убийци, които се мислят за твърде умни, се опитват да минат със същия номер — пробутване на алтернативни варианти. От една страна създават впечатлението, че са много загрижени и се опитват да помогнат, а от друга отдалечават подозрението от себе си. Освен това — кучето. Кой би могъл по-лесно от него да й подхвърли една хубава, сочна пържолка, накисната в бог знае какво. После дал кучето на някаква си там организация.
— Иска да се отърве от спомените.
Майло изсумтя и си разхлаби вратовръзката.
— Локинг и Хоуп, Локинг и Сийкрест. Май ще трябва да наобиколя хомосексуалните среди.
— Чудя се — казах аз, — защо Локинг е дошъл чак сега, за да вземе резултатите от изследванията. Хоуп е мъртва от цели три месеца. Доста време, когато човек работи над дисертацията си. От друга страна пък Локинг още не си е намерил нов научен ръководител, което би могло да значи, че му е трудно да привикне с мисълта за смъртта на Хоуп. Може би защото връзката им не се е изчерпвала на ниво студент-преподавател. Има и такъв вариант — да е мърляч, който не обича да си дава много зор.
— Според теб защо Хоуп е включила свой студент в състава на комитета?
— Вероятно е имала проблем с попълването на бройката. От всичко, което знаем до момента, тя не се е погаждала особено с колегите си.
— Иска ми се най-после да се запозная с хората, за които е работила. Барони продължава да не ми обръща внимание, но д-р Крувич ми е оставил съобщение. Имам среща с него утре сутрин в десет и половина. Да ти се идва случайно?
— Дадено.
— Не си е падала по работата в екип — промърмори Майло. — Момиче от низините с професорска титла. Понякога миналото ни изиграва лоши номера.
7
На другия ден закусихме заедно с Майло в „Нейтс енд Алс“ на „Бевърли“ и после той ме откара с колата до офиса на д-р Крувич на „Сивик Сентър Драйв“.
Интересно място за частна практика. Повечето от медицинските кабинети в Бевърли Хилс се помещават в стилните постройки в новофедерален стил, които очертават краищата на Северен Бедфорд, Роксбъри и Кемдън, както и в огромните огледални кули на Уилшир.
Сивик Сентър се намира в северния край на индустриалната зона и се изчерпва с няколкото безлични сгради успоредно на булевард „Санта Моника“, скрити от погледа на шофьорите с високи огради и евкалиптови дървета. Вече неизползваеми жп линии пресичат диагонално улицата. Пътьом мярнах бизнес център от розов гранит, студио с матирани стъкла на някаква звукозаписна компания и административен център с неопределена архитектура, в който се помещаваха общината на Бевърли Хилс, библиотеката, полицейското управление и противопожарната охрана. Програмата за благоустройство на района явно все още не бе успяла да се прехвърли от другата страна на улицата, където къщата на Крувич (испански стил, розова хоросанова замазка) делеше мегдан с ред от тесни, едно- или двуетажни постройки (някои от тях със своето очарование, други доста грозни), строени най-вероятно преди Първата световна война. Непосредствените съседи на доктора бяха козметичен салон, служба за приемане на телефонни съобщения и необозначена с надпис сграда с товарна рампа отпред. Розовата къща нямаше прозорци по фасадата си, само огромна порта от дърво и ковано желязо, която (точно като при къщите в Испания, Италия и Гърция) водеше към вътрешен двор. Над бутона на електрическия звънец бе кацнала износена табелка, толкова малка, сякаш нарочно е направена такава, за да се забелязва по-трудно.