Майло натисна звънеца и двамата зачакахме. Като се изключи шумът на колите от „Санта Моника“, улицата беше приспивно тиха.
Майло предугади мислите ми.
— Още един, който си пада по усамотението.
Той разтърка горната си устна и перна отново звънеца. Този път последва пронизително жужене. Електрическият механизъм бе освободил резето на портата. Майло я побутна и двамата влязохме вътре.
От другата страна ни очакваше вътрешният двор. Облицован с каменни плочи, открит, с редици от посадени в саксии бананови дървета и азалии. Малка масичка от ковано желязо и два стола. На масичката имаше масивен пепелник, в него — две угарки с червило по тях. Сградата беше двуетажна с решетки по прозорците и балкони от ковано желязо. Две врати на долния етаж. Тази вдясно се отвори и в нейната рамка се появи жена, облечена в синя униформа.
— Насам — каза тя с гърлен глас и посочи наляво.
Беше около петдесетгодишна, с кестенява коса. Имаше много едър бюст, изпънато, гладко лице с бронзов загар и прасци на танцьорка.
— Детектив Стърджис? Аз съм Ана. Заповядайте вътре. — Тя ни възнагради с едносекундна усмивка и ни направи знак да я последваме. — Д-р Крувич ще дойде всеки момент. Не искате ли да ви направя кафе? Имаме машина за еспресо.
— Не, благодаря.
Ана ни въведе в къс, боядисан в бяло коридор. Подминахме няколко врати от тъмно дърво, стъпвайки по мек бежов килим, който заглушаваше стъпките ни. Тя отвори четвъртата поред врата и отстъпи встрани.
Стаята беше малка, с нисък таван. Две кресла с бежова памучна тапицерия и подходящо подбрано малко канапе, ниска масичка с хромирана рамка, на пода — черен килим. През двата високи прозореца се виждаше тухлената стена на козметичния салон. Никакво бюро, никакви книги, никакви телефони.
— Кабинетът на д-р Крувич е от другата страна, но той предпочита да ви приеме тук, за да не притеснява пациентите. Сигурни ли сте, че не желаете кафе? Или чай?
Майло отклони отново предложението и я дари с усмивка.
— Добре тогава. Настанете се удобно. Той ще дойде всеки момент.
— Красива стара сграда — каза Майло. — Сигурно е страхотно човек да разполага с толкова пространство в Бевърли Хилс.
— О, къщата си я бива — съгласи се тя. — Мисля, че преди е била нещо като конюшня. Някога тук са гледали коне. Май че Мери Пикфорд е оставяла конете си тук. Тя или някоя друга от звездите от онова време.
— Д-р Крувич тук ли оперира или използва операционните в „Седарс“ или „Сенчъри Хол“? — попитах аз.
Лицето й се вкамени.
— Ние извършваме предимно амбулаторни манипулации. Приятно ми беше да се запознаем. — И тя излезе, затваряйки вратата след себе си.
Майло изчака няколко секунди, после открехна вратата и се огледа. Четири широки крачки го отведоха до края на коридора, където се намираше вратата с надпис „Към западното крило“. Той натисна дръжката на бравата. Беше заключена. На връщане опита една по една и останалите врати, също до една заключени.
— Дали непоносимостта ми към лекари се обажда или тя наистина се стъписа, когато я попита къде оперират?
— Не мисля, че въпросът й допадна — казах аз. — Трябваше да й се извиня, задето й изпънах така шевовете по лицето.
— Да, здравата са я „изопнали“. Отначало си помислих, че може да е просто от прекаляването със слънчевите бани, но като включим и бюста й в картинката, най-вероятно си прав… — Майло се засмя. — Топло и уютно, а? А какво ще кажете за една терапийка?