— Да си призная, бих предпочел терапия на открито пред този „кабинет“.
— Може това да е бил кабинетът на Хоуп.
— Откъде ти хрумна?
— Защото е отделен от западното крило. За да не бъдат притеснявани пациентите. Да речем, че наистина е работила тук. Въпросът е какво толкова е вършила, за да й плаща той по четирийсет бона? Не забравяй, че така и не открихме картотека с файловете на пациентите.
Вратата се отвори и в стаята влетя намръщен мъж с впечатляваща раменна обиколка, висок около метър и осемдесет.
Беше на около четирийсет, с дълга прошарена коса, подстригана по интересен начин и бакенбарди, вдигнати високо над малките му, прибрани уши. Чифт тъмни, подозрителни очи ни заоглеждаха от глава до пети.
Лицето му беше овално, с изпъкнали, румени скули, прав нос с широки ноздри и волева брадичка.
Носеше елегантно ушито двуредно бяло сако, синя риза с широка яка и черна копринена вратовръзка с ръчно изрисувани златисти мотиви. Черните му панталони падаха безупречно върху носовете на скъпи на вид черно-сиви велурени обувки. Той протегна ръка и под ръкава на сакото му се подаде маншет със златно копче. Китката беше масивна и покрита с черни косми.
— Майк Крувич. — Кимна, сякаш току-що бяхме достигнали до някакво изключително важно споразумение.
— Докторе — каза Майло.
Двамата се здрависаха, после дойде и моят ред. Стисна ръката ми силно, но без да се опитва да я премаже. Дланта му се оказа учудващо мека. Ноктите му бяха старателно поддържани.
— Благодаря ви, че успяхте да отделите от времето си, сър.
— С радост бих ви помогнал да заловите убиеца на Хоуп, но не виждам как. — Крувич поклати глава. — Нека да седнем, а? От сутринта съм на крак. Вие също, предполагам.
Крувич разтърка чело и се намести на канапето.
— Не съм и предполагал, че ще ми се наложи да говоря с полицията във връзка с убийство, още по-малко за убийството на Хоуп — каза той и се отпусна в канапето.
Фигурата му беше елегантна, а коремът му абсолютно плосък. Представих си го в обедната почивка да пъшка под уредите в собствения си фитнес салон. Освен това сигурно не минаваше и ден без да навърти две-три мили по изгрев-слънце.
— Е — каза той, — какво бихте искали да знаете?
— В данъчната декларация на д-р Дивейн пише, че сте й платил трийсет и шест хиляди долара през миналата година — започна Майло. — Тя за вас ли работеше?
Крувич потърка длани.
— Не съм си правил точна сметка за сумата, но цифрата звучи достоверно. Използвах услугите на Хоуп като консултант.
— Консултант по какво, докторе?
Крувич докосна с пръст месестата си, бледа горна устна.
— Да видим сега… Ами, всичко опира до грижата за пациента. Вие сте наясно с какво се занимаваме тук, нали?
— Акушеро-гинекология и лечение на безплодие.
Крувич измъкна една визитка от вътрешния джоб. Майло я прочете и ми я подаде.
практика в рамките на проблемите,
свързани с плодовитостта
— Преди бях и гинеколог, но през последните пет години се занимавам изцяло с проблемите на плодовитостта.
— Недоспиване? — каза Майло.
— Моля?
— Бебетата обикновено не подбират в кой час на денонощието да се родят.
Крувич се засмя.
— Не, това никога не ми е пречело. Аз и без друго не се нуждая от много сън. Просто ми харесва да се занимавам с безплодието. Хората идват тук, понякога диагнозата, която са им поставили е наистина отчайваща… Това ги побърква. Тогава им правя изследвания, анализирам случая и намирам решение на проблема. — Той се ухили. — Май бих могъл да мина за нещо като детектив. — Той погледна часовника си.
— А каква беше ролята на професор Дивейн в целия процес, сър?
— Обаждах се на Хоуп, когато имах известни съмнения.
— Относно какво?
— Дали пациентите са психически готови за лечението. — Буйните вежди на Крувич се извиха в низходяща дъга. — Лечението на безплодието е изтощително. Във физически и в психологически аспект. Понякога се проваляме тотално, каквото и да опитаме. Аз винаги предупреждавам пациентите за наличието на подобен риск, но не всички от тях са способни да приемат реалностите. Понякога аз лично успявам да преценя при кого биха могли да възникнат проблеми. Когато се колебая, ползвам услугите на експерти.