— Работил ли сте и с други психолози освен с професор Дивейн?
— В миналото, да. Освен това някои от пациентите си имат свои собствени терапевти. Но след като се запознах с Хоуп, винаги съм я предпочитал пред останалите.
Той положи длани върху коленете си.
— Тя беше страхотна. Невероятно проницателна. Преценката й за хората беше безпогрешна. Освен това винаги е била невероятно коректна с пациентите. За разлика от много други психиатри и психотерапевти, които правят всичко възможно, за да „зарибят“ пациента за по-продължителна терапия. А и тя нямаше интерес от нещо подобно, тъй като времето и без друго едва й стигаше.
— Заради книгата?
— Книгата, лекциите. — Крувич плесна с ръце. — Накратко, Хоуп действаше бързо, ефективно и не допускаше допълнителни усложнения. Като хирург не бих могъл да не се възхищавам на подобен подход.
Едрите му скули вече бяха придобили лек морав оттенък, а погледът в очите му ставаше все по-отнесен.
— Тя ми… Хоуп липсва на пациентите ми. Някои от психотерапевтите, с които ми се налага да работя сега, са по-неуравновесени и от самите пациенти.
— В колко случая сте се обръщал към професор Дивейн?
— Не съм ги броил.
— Имаше ли пациенти, които не бяха доволни от нея?
— Нито един… о, чакайте сега, сигурно не говорите сериозно. Не, не, детективе, в никакъв случай. Аз си имам работа с цивилизовани хора, не с откаченяци.
Майло сви рамене и се усмихна.
— Трябваше да попитам… Докторе, аз ли си въобразявам или в наши дни безплодието е все по-често срещан проблем?
— Ни най-малко не си въобразявате. В повечето случаи това се дължи на желанието на хората да отложат създаването на потомството. Идеалната възраст за зачеване при жените е от началото до към средата на 20-те. Изчакайте с десет, петнайсет години и шансът за нормална бременност и раждане ще се намалят значително.
Той положи длани върху коленете си и после бавно ги плъзна по мускулестите си бедра.
— Има и още нещо, което обикновено не казвам на клиентите си, за да не засилвам чувството им за вина. Безплодието често се дължи на купищата глупости, които хората правеха през 70-те — безразборни полови контакти, многократни инфекции, наркотици. Това бяха част от нещата, за които ми се налагаше да използвам Хоуп. Да ги излекува от чувството им за вина.
— А защо й плащахте вие, вместо тя сама да се договаря с клиентите за хонорара?
Крувич се облегна назад, свали длани от бедрата си и ги притисна плътно към матрака на канапето.
— За улеснение — каза той. — Опитахме и по другия начин, но скоро разбрахме, че ще е по-лесно да убедим клиентите да си плащат за гинеколожко-поведенчески консултации, отколкото за психотерапевтични сеанси. Счетоводителят ми ме увери, че всичко е отбелязано надлежно в декларациите. Ако няма друго…
— Тя сработваше ли се добре и със съпрузите? — попитах аз.
— А защо да не се сработи с тях?
— Изказванията й за мъжете са били доста спорни.
— В какъв смисъл?
— Книгата.
— О, това ли било. Е, тук тя никога не се държеше провокативно. Всички бяха доволни от работата й… Не че ми е работа да ви уча как да си вършите работата, но мисля, че бъркате сериозно посоката. Убийството на Хоуп няма нищо общо с работата й при мен.
— Убеден съм, че е така — каза Майло. — Къде се запознахте с нея?
— В едно друго здравно заведение.
— Кое по-точно?
— В една благотворителна клиника в Санта Моника.
— Наименованието?
— „Център за женско здравеопазване“. Работих там известно време. Веднъж годишно клиниката организираше акция за набиране на дарения. На една подобна акция двамата с Хоуп седяхме един до друг на трибуната и се заприказвахме.
Крувич се изправи. Възелът на връзката му се беше разхлабил и той го дозатегна.
— А сега ви моля да ме извините. Вече ме чакат няколко кандидат-пациентки.
— Разбира се. Благодаря ви, докторе. — Майло също се изправи и така запречи вратата. — Само още нещо. Професор Дивейн тук ли държеше файловете на пациентите си?
— Тя нямаше свои собствени файлове. Правеше бележки в моите. Така поддържахме по-лесно контакт. Моите файлове също са строго поверителни, затова за нея нямаше проблем.
— Но тя преглеждаше пациенти тук?