— Да.
— В тази стая?
— Знаете ли — каза Крувич, — не е изключено да е било и в тази стая. Аз лично не определям стаите. С това се занимават административните ми служители.
— Но все пак трябва да е било в това крило — настоя Майло. — Заради личното спокойствие на клиентите.
— Точно така.
— Виждам, че държите на спокойствието на пациентите си. Това е чудесно, разбира се. Всеки сантиметър да е разпределен по предназначение, едните пациенти тук, другите там.
Едрите рамене на Крувич се надигнаха и после отново се снижиха.
— Правим го и за свое удобство.
Той се опита да надзърне зад Майло.
Майло отстъпи леко встрани, но не за да направи място на Крувич, а просто за да измъкне бележника си.
— Онзи медицински център за жени… Там пак с лечение на проблемите на плодовитостта ли се занимавахте?
Крувич пое въздух и после ни се усмихна пресилено.
— Това лечение обикновено не е по джоба на хората с по-посредствени финансови възможности. В центъра работех на доброволни начала. Общи прегледи и манипулации.
— А аборти?
— Простете, но не виждам връзката.
Майло се усмихна.
— Може би просто няма такава.
— Вярвам знаете, че не мога да обсъждам свободно кой да е от случаите, с които съм се занимавал. Дори бедните жени имат своето право на повер…
— Простете, докторе, но аз не съм ви питал за имена. Просто ви зададох един доста общ въпрос във връзка с работата ви в центъра.
— Но защо въобще повдигате въпроса за абортите? Какъв е смисълът, детективе?
— Абортите са легални, но въпреки това са доста спорен проблем. Някои хора реагират остро. Затова след като вие сте се занимавал с аборти, а професор Дивейн ви е помагала, то това би могло да представлява известен риск за нея.
— О, за бога — каза Крувич. — Аз защитавах правото на жените на избор, Хоуп — също. Но ако някой търси отмъщение, по-логично би било да се насочи към човека, който е извършвал самата манипулация, нали така? — Той се потупа по гърдите. — Ще рече, към мен.
— Очевидно — съгласи се Майло. — И все пак, длъжен съм да ви попитам, докторе.
— Разбирам — каза Крувич, макар изражението му да намекваше за противното. — Убеден съм, че мнението ми едва ли струва много, но мисля, че убиецът на Хоуп е някой психар, който мрази жените и е избрал точно нея, защото тя беше пример за успяла жена. Някой ненормалник. Не мой пациент, или пациент на Центъра.
— Напротив, докторе, вашето мнение е от значение за мен. Точно затова сме тук. Искаме да чуем мнението на всички, които са я познавали.
Крувич поруменя и докосна машинално вратовръзката си.
— Нашите взаимоотношения бяха чисто професионални. Мисля, че нейното убийство трябва да бъде заклеймено от обществото.
— А защо по-точно, сър?
— Заради ширещата се омраза към преуспелите. Ние ги ласкаем, поставяме ги на пиедестал, а после ги сриваме в прахта. Защо? Защото техният успех боде очите ни.
Страните му вече пламтяха.
Той заобиколи Майло, отиде до вратата и там се обърна, за да ни погледне.
— Губещите си отмъщават на фаворитите, господа. И ако всичко продължава така, накрая всички ще загубим. Успех.
— Ако се сетите за нещо докторе… — Майло му подаде визитката си. Онази с прекия телефон и името, не другата, която детективите си прехвърлят един на друг и на която пише: „Кражби-убийства — Нашият ден започва, когато вашият свършва“.
Крувич я прибра в джоба си. После излезе в коридора, отиде до заключената врата към западното крило, отключи я и се скри от погледите ни.
— Някакви хипотези? — попита Майло.
— Е — казах аз, — изчерви се, когато каза, че отношенията им са били чисто професионални. Което ще рече, че сигурно е имало и още нещо. Освен това се стегна и за начина, по който й е плащал. Може да й е орязвал хонорарите — процент за осигурените случаи и прочее. Щом стана дума за абортите, той пак вдигна леко гарда. Вероятно наистина се е занимавал с аборти в Центъра. А може би продължава да прави аборти и тук. За отбрана, платежоспособна клиентела. Ако наистина е така, Крувич едва ли би искал да се разчуе. Бездетните пациентките не биха се доверили на човек, който се занимава и с аборти. Иначе беше абсолютно прав, когато каза, че е по-вероятно омразата да е била насочена към него.
Когато стигнахме до изхода, Майло каза: